Пет правила в играта с Русия

Тони Брентън*

След няколко дни ще честваме 20-годишнината от падането на Берлинската стена, рухването на комунистическата система, която пороби и уби милиони, началото на нова епоха на демокрация и просперитет- време за откровено празнуване навсякъде по света. С изключение на Русия. Разбира се, именно Русия започна тази важна трансформация (Михаил Горбачов наистина заслужи Нобеловата награда за мир). Но резултатът за руснаците не бе „краят на историята“, а десетилетие на икономически хаос и политическа разруха.

Гибелта на „външната империя“, настъпила с падането на стената, бе бързо последвана от гибелта на „вътрешната империя“ с разпадането на Съветския съюз. „Шоковата терапия“, препоръчана от толкова много западни икономисти, бе катастрофална. Нямаше никакви правила, институции или навици, които да попречат на безмилостните и безскрупулните да вземат всичко, което могат. Всичко – природни ресурси, политици, законът – бе за продан. Незначително малцинство натрупа милиарди, а мнозинството от хора загубиха спестяванията си, сигурността на работата си, всичко.

Не е за учудване, че политиката вече не струваше нищо. Страната преживя военно нападение срещу парламента, съмнителни президентски избори и бърз подем на крайния национализъм. Във външен план Русия бе подложена на систематично унижение, тъй като Западът безгрижно разшири НАТО и отне Косово от Сърбия.

Както често се случва в историята, Русия откри силен човек, който да внесе ред в нещата. Владимир Путин стана президент през 2000 г. Последвалите осем години за повечето руснаци бяха добри. С магията на пазара и високите цени на петрола икономиката нарасна двойно. Изведнъж стана така, че руснаците можеха да си позволят луксозни стоки и пътувания в чужбина. Бароните на ерата Елцин – могъщи провинциални губернатори, олигарси милиардери, медийни магнати мегаломани – бяха обуздани, затворени или прогонени.

Омаломощаващата война в Чечения бе спечелена. Русия започна да се утвърждава отново на международната сцена, като спря подаването на газ за проблемната Украйна, укроти разполагането на американски противоракетен щит и разгроми провокативна Грузия.

Разбира се, всичко това си имаше цена. Структурата на либералната демокрация бе запазена, но реалността е послушни медии, притисната опозиция и манипулирани избори. Държавата, която бе предпазена от вътрешни критики, стана корумпирана и ненаситна. Умиротворяването на Чечения бе отвратително жестоко. Създаващи проблеми журналисти и бизнесмени бяха прогонени и дори по-лошо.

Без съмнение обаче повечето руснаци смятат, че със загубата на тези свободи са платили ниска цена за просперитета и международния респект. Путин продължава да се радва на подкрепата на над 60 на сто от руснаците.

Дейвид Милибанд ще посети Русия следващата седмица. Това ще е първата визита на британски външен министър, откакто британско-руските отношения се влошиха значително с убийството на Александър Литвиненко и атаките срещу Британския съвет. Както Милибанд добре знае, работата с днешната чепата, самоуверена Русия ще бъде продължителна игра. С подобаващо смирение му предлагам пет правила, по които да я водим.

Първо, трябва да останем верни на нашите собствени либерални принципи. Русия е подписала Европейската конвенция за човешките права и това ни дава ясно основание да критикуваме по-явните нарушения – арестуване на адвокати, преследване на неправителствени организации, убийства на журналисти. Не трябва, заедно с нашите по-плахи европейски партньори, да сме готови да си затворим очите за лошото поведение. Русия не се респектира от слабостта. А и като се застъпим за онова, в което вярваме, ще засилим позициите на онези смели руснаци, които работят за усъвършенстването на страната си.

Второ, трябва да работим с Русия по по всички въпроси, по които можем. Приказките за нова студена война са гротескно преувеличение. Русия не е онзи реваншистки хулиган, описван в повечето западни медии. Външната й политика се основава на внимателна оценка на националните й интереси. Имаме допирни точки, по които трябва да работим. Също като нас Русия е решена да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие и да предотврати повторно идване на власт на талибаните в Афганистан. Трябва да имаме общ принос за съкращаването на големите количества ядрени оръжия в света. Можем да извлечем голяма полза от разширяването на общата ни търговия и инвестиции.

Трето, трябва ясно да покажем кога външното поведение на Русия става неприемливо. Убийството на Литвиненко, атаките срещу Британския съвет, едностранното признаване от Русия на Абхазия и Южна Осетия, кибератаката срещу Естония – всичко това наруши международния ред. Ако допуснем подобно поведение, просто ще получим повече от същото. Ако сме наясно къде е границата, укрепваме ръката на онези в Русия, които смятат, че страната трябва да спазва международните норми по-внимателно.

Четвърто, трябва да признаем, че Русия ще се развива само поетапно и в съответствие със собствения си ритъм. Нереалистично е да смятаме, че нашето поведение единствено може да направи Русия по-сътрудничеща и либерална. Ние, заедно с нашите партньори, можем да имаме само периферно влияние. Трябва да приемем, че поне за известно време Русия ще продължи да бъде много предизвикателен играч на международната сцена, и да нагодим тактиката си.

И последно, трябва да продължим да сме оптимисти. Русия е страна, която както в исторически, така и в културен план, се смята за дълбоко европейска. Гледайки към границите си, тя смята, че от запад идва най-малката заплаха. Търговските й и инвестиционни връзки са изключително ориентирани на запад. Ценностите, към които се стреми, са западни. Както народът й става все по-богат и осъзнат за свободите, на които се радват западните й съседи, така ще става и все по-непримирим с ограниченията, при които е принуден да живее.

Русия може да изпитва смесени чувства, докато ние честваме събитията от 1989 г., но има истинска причина да се надяваме, че дошлите в Източна Европа свободи, ще настъпят скоро и в Русия.

*Тони Брентън е бил посланик на Великобритания в Москва за периода 2004-2008 г.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.