Русия и Източна Европа – 20 години недоверие след падането на Стената

Дори в София Владимир Путин беше посрещнат с протести през 2008 г. Снимка: Булфото

Двайсет години след падането на Берлинската стена отношенията на Русия с бившите й сателити от Източния блок остават белязани от недоверие, а Москва съзира зад политиката на тези страни дългата ръка на САЩ, които се опитват да усложнят сближаването й със стара Европа.

„Тези отношения носят отпечатъка на болезнени и за двете страни спомени, които не се изличават толкова бързо“, отбелязва Мария Липман, експерт в московския институт „Карнеги“. Страните от Източна Европа градят новата си идентичност настоявайки за връщането си в Европа след комунистическия гнет. Русия, от своя страна, страда за изгубения си статут на свръхсила, казва Липман.

Руското общество не е упражнявало паметта си върху съветското си минало, изтъква социологът от независимия център „Левада“ Денис Волков.Това обяснява защо Русия отрича всяка друга интерпретация освен своята за Втората световна война или отказва да разследва клането на полските офицери в Катин през 1940 г., извършено по нареждане на Сталин.

Тази злопаметност обременява двустранните отношения и трови сближаването на Москва с Европейския съюз, към който се присъединиха повечето от бившите комунистически страни от Източна Европа. Важни преговори между Русия и ЕС за сключване на споразумение за партньорство, например, останаха блокирани в течение на две години заради руското вето върху полското месо. Новите прояви на геополитически избор, като присъединяването на страни от Източна Европа към НАТО и желанието на Полша и Чехия да приемат на своя територия елементи от американския противоракетен щит, отчайват Москва, която вижда и в това пръста на Вашингтон.

Полша и балтийските държави са и в челната линия на противниците на проекта за газопровода „Северен поток“, който ще свързва Русия и Германия под Балтийско море, смятайки, че това е начин Москва да ги заобиколи. Тези страни, впрочем, пламенно подкрепят прозападните режими в Украйна и Грузия, които Москва все още разглежда малко или много като свое владение.

Русия не вярва в независимостта на бившите си сателити в СССР с убеждението: „Ако те не зависят от нас, тогава зависят от други“, обяснява Денис Волков. Тази враждебност към „предателите“, подкупени от Вашингтон, се внушава чрез контролираните от държавата руски телевизии и се споделя от населението, свикнало с антиамериканските клишета от съветско време, допълва той.

Владимир Кумачев, експерт от Руската академия на науките, защитава това разбиране за света. „За да бъде полезна на Съединените щати, Нова Европа влиза в конфронтация с Русия“, казва той. „Вашингтон не желае Русия да се сближава с ЕС, което би направило Европа по-независима от Америка“. „Полша, Румъния, Унгария, България, Чехия саботират някои енергийни проекти, противопоставят се на навлизането на руския бизнес, а това е в ущърб на предприятията, които руснаците биха могли да спасят“, отбелязва със съжаление Кумачев.

Колкото до по-скоро приятелски настроените страни като България и Сърбия, не трябва да живеем с илюзии, смятат анализатори, които обясняват умножаването на контактите с взаимния интерес в енергийната област. Войната в Грузия показа, че Русия няма съюзници в Европа, посочва Мария Липман. Дори Беларус – най-близката на Русия бивша съветска република – не призна след Москва независимостта на двете грузински сепаратистки територии, допълва тя.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.