Хърватия тръгва срещу корупцията, за да влезе в ЕС

Хърватия започна борба с корупцията на високите етажи под зоркото наблюдение на Брюксел, който превърна борбата срещу това порочно явление в един от ключовите критерии, които Загреб трябва да изпълни, преди да се присъедини към ЕС към 2011 г.

Два случая, свързани с корупция, разтърсиха миналата седмица местната политическа сцена; обвинението на депутата и бивш министър на отбраната Берислав Рончевич и оставката на вицепремиера Дамир Поланчец – и двамата изтъкнати членове на управляващата консервативна партия.

„Аз наистина мисля, че днес няма недосегаеми лица в Хърватия, които могат да се чувстват „в безопасност“ за прояви на корупция“, заяви наскоро министърът на правосъдието Иван Шимонович. Прокуратурата обвини Рончевич, че е причинил щети от най-малко 1,4 милиона евро на държавния бюджет във връзка с покупка на военни камиони.

Рончевич е първият високопоставен хърватски политик, разследван за корупция и ако бъде признат за виновен, той рискува да получи присъда затвор до десет години. В петък Поланчец подаде оставка, „за да не вреди на правителството“ и критикува местния печат, че в продължение на седмици е съобщавал за предполагаемото му участие в корупционни афери.

Според медиите Поланчец е в центъра на вниманието на Националната агенция за борба срещу корупцията и организираната престъпност, която води разследване срещу него за предполагаемото му участие в скандал, засягащ най-голямата хърватска хранителна компания – „Подравка“, в която държавата е основен акционер. Четирима ръководители на тази компания бяха арестувани неотдавна за предполагаемо отклоняване на средства, възлизащо на 35 милиона евро.

Други случаи на корупция в държавни фирми предизвикаха шум през последните месеци. В края на септември правителството отстрани цялото ръководство на националната електрическа компания, което бе подложено на разследване от прокуратурата за корупция и злоупотреби с власт. Тази офанзива срещу корупцията на високите етажи съвпада с оставката през юли на премиера Иво Санадер и заставането начело на правителството на Ядранка Косор.

„Не мисля, че сегашният премиер се ангажира активно за разкриване на случаи на корупция“, смята Весна Пушич, председателка на Националния комитет за наблюдение на преговорите на Хърватия за присъединяване към ЕС. „Но мисля, че тя не се противопоставя на това, за разлика от бившия премиер, който изглеждаше, че държи със здрава ръка капака над тази тенджера“ на корупция, отбелязва тя.

Зорислав Антун Петрович, отговорен представител на хърватския клон на Трансперънси интернешънъл, изтъква също, че „посоката, в която се ориентира сегашното правителство е по-добра“, но добавя, че борбата срещу това порочно явление далеч не е спечелена. „Волята за решаване на проблема с корупцията е пропорционална на натиска, упражняван от Брюксел“, подчертава той. В годишния iи доклад за напредъка на Хърватия в областта на реформите, публикуван в средата на октомври, Европейската комисия отбеляза, че „усилията срещу корупцията дават първите резултати, но корупцията остава разпространена в много области“.

От своя страна Желко Йованович, председател на парламентрания орган, който следи действията на правителството за борба срещу корупцията, посочва, че годишните загуби, дължащи се на това отрицателно явлениеq са около 830 милиона евро. Една такава сума представлява 5 процента от бюджета на държавата за 2009 г.

По БТА