След 20 години – все още увредени от комунизма
Ян Лопатка
Крахът на комунизма може да е променил облика на Източна Европа, но регионът продължава да страда от корупция и лошо управление,лишен от силни институции и лидери, жизнено важни за здраво общество. Диктатурите в целия регион рухнаха като къщичка от карти след пробива в Берлинската стена през ноември 1989 г. Поляци, чехи, унгарци и други бързо свикнаха с новооткритата свобода да гласуват на честни избори, да участват в обществен живот, да пътуват и да правят бизнес. Икономическият напредък, подпомогнат от чуждите инвестиции и приемането в ЕС през 2004-2007 г., беше бърз, макар и неравномерен в различните части на региона.
Някои столици като Прага или Будапеща имат доходи доста над средните за ЕС. Демокрацията обхвана страни като Чехия, пускайки корени в почвата на докомунистическите традиции. Но в политическото ръководство, държавната администрация и съдебната система напредъкът е спъван от упоритостта на старите идеи и на старите бюрократи и чиновници, израсли с тях. Това сочи, че комунистическата епоха е увредила и деформирала националните елити по-дълбоко, отколкото изглеждаше, когато падна Берлинската стена. Бившият дисидент Вацлав Хавел, когото комунистите бяха държали години в затвора, преди да стане президент на Чехословакия през 1989 г., призна, че очистването на политиката си остава много по-далечна цел,отколко си е мислел. „Признавам, че сериозно съм сбъркал, като съм мислел, че това ще стане по-скоро. Това наистина е задача за десетилетия“, заяви той неотдавна пред репортери.
Безотговорна фискална правителствена политика доведе Унгария до ръба на банкрута, когато миналата година се разрази глобалната криза, и унгарците станаха доста скептични. Проучване на Евробарометър, публикувано през февруари, показа, че Унгария е единствената страна в ЕС, в която повечето хора смятат, че като цяло положението в региона е било по-добро преди промените през 1989 г., макар че Латвия и България са много близо зад нея.
„Минаха двайсет години и преобладаващото мнозинство от унгарското население възприема тези две десетилетия като епоха на разочарованието“, писа бившият либерален политик Петер Хак в статия, която разпали оживени дебати. „Въпреки редица успехи смяната на режима се провали. Тя се провали, защото не създаде онази по-годна за живеене страна, която толкова много желаехме преди 20 години“, заяви той. През последните 25 години от комунистическото управление унгарците се радваха на привилегирована позиция в съветския блок. Техният либерален „комунизъм на гулаша“ след репресиите от 50-те години предлагаше живот, доста по-удобен от този в Москва, Варшава и Прага. В наши дни унгарците сравняват Будапеща с Париж, Берлин или Лондон.
България в някои отношения показа обратната страна на трансформацията. Заради корупция ЕС многократно замразяваше милиарди евро помощи след приемането й през 2007 г. Дипломати се оплакват, че организираната престъпност е проникнала в държавните институции и достига до най-високите равнища на властта. Според философа Авизър Тъкър, изследващ тоталитаризма, комунизмът в сравнение с други авторитарни режими, като този на Франко в Испания, е по-ефективен в унищожаването на инакомислието и разрушаването на институциите, които формират тъканта на демократичното общество. „Когато комунизмът рухна, елитите, които можеха да поемат властта, бяха крайно оскъдни. Мнозина от бившите управляващи кръгове останаха на постовете си, а с тях останаха корупцията и лошите управленски практики. Това води до ситуация, при която „полицията не разследва, прокуратурата не обвинява, а съдиите не осъждат членовете на сегашни или бивши комунистически елити. Правовата държава е слаба“, казва Тъкър.
Световни вериги като „Старбъкс“ и „Макдоналдс“ замениха мизерните сергии, и страните в региона прочистиха реките и въздуха си. Във Варшава се появиха лъскави небостъргачи. Но проучване през април на социологическата агенция CBOS показа, че 89% от поляците смятат корупцията за голям проблем, а едва 14% смятат, че тя е намаляла през последните години. „Повечето поляци чувстват, че независимо за кого гласуват, всички политици еднакво вземат подкупи и мислят само за себе си, вместо за управлението на държавата, след като бъдат избрани“, заяви експертът по демократични институции в Института по обществени дела във Варшава Ярослав Зберанек. „Това е основният проблем тук – да изградим отново политическите елити, постепенно въвеждайки млади хора,които не са възпитани и образовани при комунизма“, каза Зберанек.
Освен с незаконните практики правителствата от региона често озадачават западните си колеги с вътрешнополитически междуособици. Свадите в Чехия, разбираеми за малцина в чужбина, свалиха правителството тази година посред председателството на страната в ЕС, накърнявайки репутацията й в момент, когато бе в центъра на международното внимание. Полският президент Лех Качински ядоса Германия, изтъквайки броя на поляците, убити през Втората световна война, като аргумент да получи по-голямо право на глас при взимането на решения в ЕС. Дипломатите помнят и скарването между президента и министър-председателя за това кой може да пътува с правителствения самолет за среща на високо равнище на ЕС. В Словакия управляващата коалиция на бившия комунист Роберт Фицо, който веднъж бе казал, че дори не е забелязал промените през 1989 г., включва бившата „силна ръка“ Владимир Мечиар и националистка партия, чийто лидер навремето призова словаците да яхнат танковете и да нахлуят в съседна Унгария.
Западноевропейските политици не са светци и някои са били изправяни да отговарят пред правосъдието. Такива съдебни процеси обаче са рядкост в Централна и Източна Европа, където малцина политици са съдени за злоупотреби с властта. Словения е най-малко корумпираната бивша комунистическа страна в Европа според класацията на неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл“, наблюдаваща корупцията. И пак е зад 11 от 15-те страни-членки на съюза отпреди разширяването му на изток. Дъното на таблицата в рамките на ЕС е заето от новите членки, като България и Румъния са на последните места. Унгария и България са слезли надолу през последните години. Някои анализатори, като Робин Шепърд от лондонския мозъчен тръст Дружество „Хенри Джексън“, обаче са на мнение, че чашата е по-скоро пълна, отколкото празна, и че увеличаващите се проблеми на демокрациите не бива да се преувеличават. „Като цяло нещата в региона на Централна и Източна Европа се развиват много добре и ако все още има много работа за вършене, това не означава непременно, че Западна Европа е подходящ модел занапред“, смята той.
Вацлав Хавел обаче вижда шанс само във внуците на хората около 50-те, защото тяхното вече възрастно поколение все още е обременено от това, че е отгледано в сянката на комунизма. „Рано или късно ще дойде моментът, когато децата на тези деца ще започнат да навлизат в обществения живот и моята надежда е, че тогава общественият живот ще бъде напълно прочистен“, каза той.
По БТА