Ангела Меркел, скромният лидер на Европа

в. Вашингтон пост

Ангела Меркел. Снимка: АП/БТА

Знаете ли, че преди месец в Германия имаше избори? Наясно ли сте, че германските социалисти бяха напълно разгромени? Разбрахте ли, че има ново германско правителство? Не? Тогава отдайте и победата, и факта, че не сте чули нищо за нея, на германския канцлер Ангела Меркел.

Дори да сте знаели за всичко това, вие може също така да се зарадвате, защото постижението на Меркел е далеч по-значимо, отколкото изглежда. Тя има приятен глас и уравновесен характер, но откровено казано, е и скучен прагматик, който сравни икономическата си програма с тази на „швабска домакиня“. Нейните кампании са най-скучните, за които можем да се сетим. Въпреки решителната победа тя скромно заяви: „Уважавам онези, които не са гласували за мен.“ За да подчертае този момент, тя отпразнува новия си мандат като канцлер на обяд с картофена супа и наденички – събитие, което в. „Файненшъл таймс“ определи като „толкова сдържано, че по-скоро напомняше на церемония за изкупление, отколкото на празненство“. Ако предпочитате, Меркел е антиподът на Обама – с нулева харизма, нулев блясък, бозави костюми и съпруг, който рядко се появява публично.

И все пак, отчасти поради липса на друг и отчасти по замисъл, Меркел понастоящем е де факто лидерът на Европа. Във Великобритания Лейбъристката партия на Гордън Браун се самоунищожава. По-нататък във Франция недостатъчното внимание към идеите на президента Никола Саркози го тласка от проект към проект за всеобщо раздразнение. Министър-председателят на Италия Силвио Берлускони пък е обект на безкрайни разследвания, а всички останали са твърде малки или твърде заети, за да се състезават с нея. Дори след като Европейският съюз си избере президент по-късно тази година, той (почти сигурно е, че ще е той) ще срещне огромни трудности да прави нещо против волята на Ангела Меркел, която най-редовно оглавява класациите за най-влиятелните жени в света.

Всъщност, колкото повече я наблюдавам, толкова повече се убеждавам, че женската й същност е ключът към нейния успех. Под нейно управление Германия се превръща във все по-силна, по-влиятелна и по-доминираща държава от всякога. И не само няма човек, който да не е забелязал, но и хората я аплодират и искат още. Ако дебеловратият Хелмут Кол или нафуканият Герхард Шрьодер управляваха Германия, щеше да цари безпокойство и страх от Четвъртия райх – както беше преди 20 години по време на германското обединение, когато на власт бе Хелмут Кол. Но Меркел не предизвиква завист или желание за конкуриране сред най-изявените мъже, които управляват големите държави, и не всява страх сред жителите на по-малките.

Точно обратното – Германия дори е в добри взаимоотношения с повечето си съседи на изток, много от които са склонни по принцип да изпитват недоверие към германците. Това е отчасти защото тя охотно се появява, когато бъде повикана, и предлага учтиви думи на приятелство и извинения за Втората световна война. След което се връща в Германия и се заема да направи държавата по-силна и по-доминираща в района. И всички са доволни.

Това не означава, че Меркел е напълно успешен канцлер или че е оправдала всички очаквания. Въпреки че не позволи на Германия да се разклати твърде силно по време на настоящата рецесия – отчасти с отказа да похарчи онова, което американската администрация поиска от нея да похарчи – тя не е толкова убедителна по отношение на икономическата реформа, колкото декларира, че ще бъде. Нито пък спази обещанията си във външната политика. В момента тя вероятно е единственият политик, способен да обедини европейците зад обща политика в енергетиката и към Русия. Засега дори не е направила опит.

Доскоро различните неуспехи на Меркел бяха отдавани от факта, че тя бе в „широка коалиция“ – едно от онези нефункциониращи правителства, характерни само за Европа, резултат от коалицията между социалистическата левица и християндемократическата десница – положение, което донякъде може да се сравни с евентуално поделяне на Белия дом поравно между републиканци и демократи. И по най-дребния въпрос трябваше да се преговаря от двете основни партии, всяка крачка във външната или вътрешна политика – старателно обсъдена. Но сега нейният коалиционен партньор е друга десноцентристка партия – свободните демократи – и тя няма повече извинения. Може би затова тя изведнъж започна да говори за намаляване на данъците, което в Германия се смята за откровено радикално.

Ако през следващите месеци Ангела Меркел поиска по-голяма и по-гръмка роля извън Германия, тя най-вероятно ще я получи. Не съм сигурна все пак, че „по-голяма и по-гръмка“ е съвсем в стила й. Еднакво вероятно е тя да превземе европейската външна политика, но толкова кротко и възпитано, че никой да не забележи.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.