За САЩ виетнамският синдром в Афганистан се задълбочава

Робърт Фиск

Морски пехотинци в Афганистан. Снимка: официален сайт

Както във Виетнам, Карзай ще управлява еднакво островче на корупцията. Възможно ли е да се определят по-точно поздравленията на Барак Обама и Гордън Браун към преизбрания чрез изборни измами президент на Афганистан? Първо палестинците организираха през 2006 г. честни и справедливи избори, гласуваха за Хамас и после бяха наказани най-брутално за това. И продължават и днес да бъдат наказвани. После иранците участваха в избори, белязани от измами, които върнаха странния Махмуд Ахмадинеджад, когото всички извън Иран и доста хора в самия Иран, смятат за диктатор.

Но сега продажният, корумпиран и подклаждащ етническото разделение в Афганистан Хамид Карзай се върна на власт в резултат на избори, които бяха белязани от още по-дръзки измами в сравнение с иранската им версия, но изведнъж ние го заобичваме и приемаме изцяло манипулираното му преизбиране. Сега дори ние стигаме по-далеч и се мъчим да убедим неговия опонент да се присъедини към правителство на националното единство, което ще бъде оглавявано от същия този човек, който си послужи с изборни измами, заради които същият този лидер на опозицията – добрият псевдопущун Абдула Абдула – реши да се оттегли от балотажа.

Така Карзай получи ласкателните поздравления от тандема Обама- Браун. Изобщо нещата са наред и керванът в Афганистан може да продължи да си върви. Или с две думи, случва се същото, което се случи и във Виетнам. Само че сега вместо генерал Уилям Уестморланд, ръководил американската военна операция във Виетнам, говорим за генерал Стенли МакКристъл, който ръководи американската и натовската операция в Афганистан.

И щом като нещата са наред в Афганистан, защо да не изпратим там допълнително 40 000 храбри войници, за да се присъединят към американска кавалерия, която с бой си пробива път на запад, или по-точно казано на югозапад, в една афганистанска версия на битката за Ке Сан, водена в Година Осма от Войната срещу тероризма.

„Походът на лудостта“ е заглавието на книга на Барбара Тъчман за правителства – от Троя до САЩ от времето на Виетнамската война, – които водят политика против собствените си интереси. И в това отношение можем да си спомним за Виетнам. Както Патрик Бъри, британски ветеран от настоящата афганистанска авантюра, отбеляза вчера, виетнамският пример е доста уместен. През 1967 г. американците наблюдаваха „демократичните“ избори във Виетнам, в които президентският пост беше спечелен от корумпирания бивш генерал Нгуен Ван Тхю. С фалшифицирани избори, които обаче американците обявиха за „честни като цяло“, той спечели 38 процента от гласовете, а неговите опоненти не пожелаха да участват, защото изборите бяха истински фарс.

През 1967 г. Вашингтон се нуждаеше от този вот, за да узакони режима на един будещ отвращение диктатор и за да представи своята военна окупация на Виетнам като война срещу комунизма. Подобно на Виетнам, където Сайгон беше единственото владение на един брутален режим, тотално изолиран от останалата част на страната, така и сега в Афганистан Хамид Карзай ще властва над също толкова малко островче, пропито от корупция и защитено от американските наемници, докато американците изпълняват позната им роля на поддръжници на един диктатор.
Или както бившият британски лейтенант от войната в Афганистан Бъри заяви, тази война е военна операция, водена съвместно с армия, наподобяваща на британски колониални войски от 19 век, които се опитват да спечелят една невъзможна за спечелване битка.

Каква стратегия стои зад тези дълги и кървави конфликти? Добре, през 1967 г. стратегията беше да се спре установяването на комунистически режим в Лаос, Камбоджа и Тайланд. А сега става дума за Пущунистан, Белуджистан и Вазиристан. За нас, непросветените „плебеи“, целта е да бъдат спрени зверовете талибани и терористите от Ал Каида да нападнат отново нашите небостъргачи. Въпреки че въпросните убийци от 2001 г. се изсипаха от онази приятелска, умерена, брутална, подвластна на олигархическа монархическа диктатура, наречена Саудитска Арабия, където, слава на Бога, не се произвеждат избори.

Но това е част от един мрачен модел. Американските сили участваха в гражданската война във Виетнам, твърдейки, че подкрепят демокрацията и суверенитета на тази страна. В Ливан през 1982 г. американците твърдяха, че подкрепят „демократично“ избрания президент Амин Джемайел и взеха страната на християните маронити в гражданската война. Сега след тази пародия на избори те са на страната на правителството на Карзай срещу пущунските селяни от Южен Афганистан, сред които живеят талибаните. Къде ще е следващото клане като във виетнамското село Май Лай? Журналистите трябва да избягват прогнозите. В този случай аз няма да се придържам към това правило. Нашата западна мисия в Афганистан ще приключи с пълно поражение.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.