ЕС може да се превърне в многоглава хидра

Централата на ЕС в Брюксел. Снимка: Уебшотс

Европа не бива да допусне Лисабонският договор, замислен да я направи по-ефикасна, да предизвика хаос и битка за надмощие между бъдещия президент на ЕС, председателя на европейската комисия и външния министър. Още не бе изсъхнало мастилото под Лисабонския договор, когато френският министър по европейските въпроси Пиер Льолуш предупреди, че новите институции на ЕС „могат да станат или благословия, или нещо неразбираемо, което може да се превърне в истинска главоблъсканица, ако започне зле“.

Една от главните амбиции на договора е Европа да стане по-разбираема в света, както и да се подобри механизмът за взимане на решения, който понякога е твърде сложен. Но вместо нещата да се опростят, като начало Европейският съюз ще прибави нов пост към трите вече съществуващи.

Главната новост: създаване на постоянен президент, за максимален срок от 5 години, на Европейския съюз, със задача да координира работата на държавните и правителствените ръководители. Текстът е неясен за ролята на бъдещия върховен представител на ЕС за външната политика. Той ще има по-широки правомощия в сравнение със сегашния първи дипломат, испанеца Хавиер Солана. Новият „външен министър“ ще има на разположение няколко хиляди души и ще бъде заместник-председател на Европейската комисия. Той ще бъде един от най-влиятелните хора в Европа, особено ако портфейла получи виден политик като британеца Дейвид Милибанд.

Разпределението на ролите между президента и външния министър е най-деликатният въпрос, пред който сме изправени днес, каза европейски правителствен източник. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу също ще има роля като представител на ЕС. Трябва да прибавим и ротационното председателство на ЕС, заемано за шест месеца от различна страна, което ще остане в сила за всички министерски срещи, с изключение на министрите на външните работи. Испания, Белгия и Унгария, които ще бъдат ротационни председатели на съюза последователно през 2010 и първите шест месеца на 2011 г., предупредиха, че няма да допуснат да ги изтласкат на заден план.

Напомняйки въпроса на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър: „Европа ли? Кой й е телефонният номер?“, Пиер Льолуш каза, че новата Европа „може да се окаже с четири телефонни номера: тези на президента на Европейския съвет, ротационния председател, председателя на комисията и върховния представител“. „Към прилагането на договора трябва да се подходи внимателно, защото несъмнено има потенциал за търкания, битки за територия и засечки“, предупреди брюкселският Център за европейска политика.

Според мнозина експерти ключът към „мира в семейството“ ще бъде намерен, ако за президент на ЕС бъде избран човек, който да не се самоизтъква и да се стреми към компромисна роля. „Той трябва да е наясно, че функциите му имат граници и че не бива да се опитва да бъде външен министър номер две. За това е подходящ политик като Хорст Кьолер (президентът на Германия, който има предимно представителни функции), а не като Никола Саркози“, смята влиятелният евродепутат Елмар Брок. Това е една от причините да се стопят шансовете на Тони Блеър, смятан за твърде амбициозен, и да бъде предпочетен представител на по-малка страна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.