Гръцката дипломация в труден слалом между Турция и Македония

Трудни месеци се задават за гръцката дипломация, от която се чака да намери решения на спора с бившата югорепублика Македония за нейното име и във връзка с европейския присъединителен процес на Турция. През декември се очаква Европейският съвет да огласи своята оценка за Турция. На този фон обаче расте и натискът за откриване на нови преговорни глава с нея, който изисква да бъде преразгледана новата й роля в геополитическата игра и да бъдат направени изводи за националните интереси на Гърция.

През последните години Турция демонстрира силна дипломатическа активност, в която страната присъства като преговарящ и посредник. Анкара се активизира в НАТО, дава превесна националните и икономически интереси и се стреми да играе възлова роля между Европа, Кавказ и Близкия Изток. В Кавказ Турция има особена тежест като инвеститор, възползвайки се от поликултурната близост с хилядите тюркоезични. След споразумението с Армения нарасна също и ролята на Турция като енергиен разпределителен център и като дипломатически посредник.

В Близкия Изток Турция поддържа специални отношения със страни като Иран и Сирия, въпреки че отношенията й с Израел бяха подложени на изпитание след войната в ивицата Газа. Във връзка с Русия Турция изгради условия за открито сътрудничество с нея, което не застрашава евроатлантическите интереси, а, напротив, позволява реализирането на важни синергии в енергийния сектор. При всеки случай всички проекти за енергийна зависимост на ЕС от Русия минават през Турция като транзитираща страна.

Основната цел на евроатлантическия Алианс сега е да се решат хроничните конфликти в района на Близкия Изток, да се гарантира енергийната сигурност, така че тя да не зависи от добрата воля на Русия и да бъде създаден един „модус вивенди“ с Иран. Постигането на всички тези цели изисква сътрудничеството на Турция. Повишаването на ролята на Турция в геополитически план е факт. На тази основа може да се разбере по-добре и сегашният ход на евротурските преговори. Тези страни от ЕС, които залагат на перспективата за създаване на специални отношения с Турция, изпадат в изкушение да потърсят онези точки,по които биха могли да се спогодят с нея в интерес на общото благо.

Поне за Гърция и Кипър облогът е европейската перспектива на Турция да остане като една жизнеспособна и дълготрайна, реална перспектива, дори тя да бъде предшествана от една дълга и трудна фаза на преговори с нея. Ако тази перспектива престане да е реална, тогава решаването на проблема за Кипър и уреждането на споровете с Гърция за границите на континенталния шелф в Егейско море ще се превърнат във въпроси, засягащи „равновесието на силите“ в района, които обаче ще имат висока икономическа и социална цена. С други думи, риториката на западноевропейските правителства, адресирана към ксенофобски настроените им консервативни избиратели, в която границите на Европа се идентифицират с тези на християнския свят, е не само идеологически неприемлива, но и опасна за националните интереси на Гърция.

По БТА