Дипломацията на Обама – все още диалог с глухи
Дипломацията на президента Барак Обама, основаваща се на диалога, в това число и със страните, които САЩ смятат за черни овце като Иран и Северна Корея, досега не даде резултат. Виждайки това, дори съюзниците на Обама се въздържат да го следват по този път на диалога, твърдят експерти. „Трябва да започнем нова ера на многостранно сътрудничество, основаващо се на взаимен интерес и взаимно уважение“, заяви през септември Обама в речта си пред Общото събрание на ООН.
Година след историческото му избиране за президент на САЩ и обещанието му да приключи посредством диалога с дипломацията на конфронтацията, водена от неговия предшественик Джордж Буш, на Обама може да се припише заслугата, че даде нов импулс на международния дипломатически климат. Поне за това говорят неговата популярност в чужбина и Нобеловата награда за мир, която му беше присъдена през октомври. Но неговите резултати свършват до тук или почти до тук. Иран предизвиква все още великите сили във връзка с ядрената си програма, а конфликтът в Афганистан затъва все повече в блатото.
Обама пожела също така да започне на чисто с Русия, но нищо не показва, че Москва е готова да подкрепи американците по международните проблеми. „Дали въобще става дума за диалог, целящ постигането на нещо, или просто за удоволствието, което човек изпитва да води диалог“, чуди се Хуан Сарате, бивш съветник на президента Буш по въпросите на борбата с тероризма и експерт в мозъчния тръст във Вашингтон Център за стратегически и международни проучвания. „Проблемът с политиката на протегнатата ръка е, че позволявате на вашия противник да диктува условията на диалога“, изтъква експертът в момент, когато Иран даде да се разбере, че отхвърля този тип диалог.
Републиканската опозиция не пропуска възможността да подчертае липсата на осезаеми резултати и упреква Обама, че се е посветил по време на различните си визити в чужбина на едно голямо световно турне на извиненията. Привържениците на президента твърдят, че неговата външна политика е дала своите плодове, но казват, че трябва да му се даде време, че един единствен човек не може сам да промени света. Обама трябва да покаже, че търпението на САЩ си има своите граници, според професор Брус Бюкенън от Тексаския университет. „Хората се питат дали Обама наистина е способен да бъде твърд с Иран“, допълва той. И ако Иран представлява може би най-сериозното изпитание за Обама, другите му външнополитически проблеми също не са достойни за завиждане.
Откакто Обама дойде на власт, Северна Корея извърши втори ядрен опит, враждебността с Куба така и не намаля, а неговите усилия за подновяване на преговорите за израелско-палестинския конфликт се сблъскват със стена от безразличие. Враговете на американците се цупят на доктрината на Обама, но и съюзниците им не изглеждат склонни да последват призива на американския президент за многостранен подход. Европейците си остават доста сдържани за Афганистан – конфликта, който става все по-непопулярен.
Този подход в дипломатическите отношения се зароди по време на предизборната кампания на Обама. Запитан дали е готов да се срещне лице в лице с лидерите на страните, които са враждебно настроени към САЩ, Обама тогава отвърна: „Да, ще го направя.“ Но така и не го направи досега. „Човек вижда, че в управлението си Обама в действителност е заел технократски и прагматичен подход. И той е много по-различен от това, което беше по време на предизборната кампания“, смята Джулиън Зелизър, специалист по американските президенти от университета в Принстън.
По БТА