Ще дишаме ли по-леко след конференцията за климата в Копенхаген?
Точно след месец в Копенхаген започва конференция на ООН за климата (7-18 декември), но водещите експерти по здравето на планетата се отказват вече да броят оставащите дни. Няма много смисъл. Окончателно се стопиха и последните надежди, че в датската столица ще се стигне до нещо по-конкретно от поредните обещания да се работи по климата. На 5 ноември американците отправиха ясен сигнал, че не са подготвени за Копенхаген; Пекин обяви, че не е доволен от днешните принципи за подялба на отговорността за „мръсотията“; африканските страни дори бойкотираха ноемврийската конференция за климата в Барселона в знак на протест срещу западния подход към климатичните проблеми.
Това бе последният форум в тази област преди Копенхаген, където ще се съберат 192 държави. Без резултат остана и последният опит на германския канцлер Ангела Меркел да склони Вашингтон да поеме конкретни ангажименти за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. По време на посещение в САЩ на 3 ноември Меркел говори пред двете камари на Конгреса и сравни по значение копенхагенската среща на върха с падането на Берлинската стена. Смисълът бе ясен: в Копенхаген или ще сринем стената от бездействие и ще съгласуваме конкретни мерки, или занапред ще ни е още по-трудно да живеем. На всички нас.
До момента всъщност никой не е заявил, че Копенхаген е последният ни шанс, след който ще има или живот за планетата, или прогресиращо, неизбежно задушаване. Но хората, които днес твърдят, че Копенхаген е само един етап, че ще последват други конференции, че ако в Дания конкретните мерки бъдат отсрочени, това съвсем няма да е страшно – те просто хитруват, и то здравата. Предвидено бе в Копенхаген да бъдат договорени „инструментариумът“, дозите съответни лекарства, необходимата диета, методите за отслабване и за изчистване на организма от „шлаките“. Самото оздравяване пък бе планирано да започне едва след 2020 г. То само бе подготвяно и се очакваше Копенхаген да стане най-важният, „задължителен етап“ от процеса, както посочи ООН. Една „точка, от която няма връщане назад“ или, според израза на пилотите, „точка за вземане на решение“ – след нея или излиташ с машината, или се готви за големи неприятности.
„Белите дробове на планетата“ естествено са твърде различни от човешките, ако говорим за възможността им сами да се опазват и пречистват. Реанимацията обаче става по същия простичък начин: първо трябва да ограничим цигарите на Земята, после вече тя самичка ще се справи с много неща. Изглежда лесно. На пръв поглед. Щеше да е лесно, ако ги нямаше финансово-икономическата криза и онези отколешни земни въпроси – кой е по-виновен и кой трябва да свърши повече. Кой, кога и какво трябва да започне? Кой ще плаща за всичкото това „лечение“? – и т.н., и т.п.
Специалният пратеник на Държавния департамент по проблемите на климата посланик Тод Стърн заяви във Вашингтон, че САЩ нямат възможност да приключат преди Копенхаген необходимите законодателни процедури, за да определят с колко да бъдат намалени вредните емисии. По думите му „сделката за климата“ може да стане факт едва по-късно тази година. Това според него можело дори да улесни нещата, тъй като и САЩ, и Китай, и всички останали щели да се подготвят по-добре за следващата конференция.
Тук не е зле да напомним какво представлява конференцията по климата в Копенхаген. Това ще е вече 15-ата конференция на участниците в Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени; идеята е там да бъде най-после съгласуван документът, който ще замени Протокола от Киото, подписан през 1997 г. Действието му изтича през 2012 г. „Изтича“ обаче е доста условно казано. САЩ подписаха протокола, но отказаха да го изпълняват, а нито Китай, нито Индия не поеха никакви ангажименти да намалят емисиите на въглероден диоксид, метан или други производни газове. Киото съвсем не означаваше някакъв световен режим за контрол върху вредните промишлени емисии, въпреки че Европа спазваше протокола.
Русия впрочем подписа този протокол, дори го ратифицира през 2005 г., но той изобщо не влезе в сила на руска територия. Както често става у нас, не смогнахме да се подготвим, за да го прилагаме, откъдето и да погледнем въпроса. Дори не разработихме навреме механизми за продажба на руските квоти за въглероден диоксид, а те можеха да ни донесат печалба от много милиони. Земната атмосфера наистина не стана много по-задушна от това, че не участвахме – с протокола се бяхме задължили да стабилизираме емисиите си през 2008-2012 г. на равнището на 1990. И успяхме с лекота да запазим това равнище с оглед на спада в промишленото производство. Основното различие на евентуалния Копенхагенски протокол от подписания в Киото е това, че се очаква да определи конкретен таван за затопляне на климата и мерки, чрез които да бъде постигнат. Страните, които сложиха подпис под документа от Киото и го спазват – общо 124, се споразумяха, че пределната стойност не бива да надхвърли средно 2 градуса до 2050 г.
Американците твърдят, че вече са поели безпрецедентни задължения (предвидени в закон, който още не е приет). САЩ наистина се канят до 2050 г. да намалят въглеводородните емисии с 20 на сто. Същият ангажимент бе поет и от ЕС. Номерът обаче е там, че Америка приема за отправна точка равнището от 2005 г., а Европа – нивото от 1990. Елементарната аритметика сочи, че при подобни съкращения САЩ ще орежат своите емисии едва със 7 на сто спрямо Европа.
В навечерието на Копенхаген се очертава и друго главоболие – обезщетенията за развиващите се страни. Западът – ЕС, САЩ и Япония, е готов да отпуска за „третия свят“ близо 100 милиарда долара годишно. Средствата са предназначени за нови енергоспестяващи технологии, „зелени“ електроцентрали, намаляване на зависимостта от въглища и мазут и т. н. Независими експерти обаче изчислиха, че за да поддържат необходимите темпове на развитие, Азия, Африка и Латинска
Америка ще имат нужда от четирикратно по-големи суми – към 400 милиарда долара всяка година. На 3 ноември китайският премиер Вън Цзябао се обади по телефона на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и направо му заяви, че всички евентуални договорки от Копенхаген трябва да почиват на принципа за „обща, но диференцирана отговорност“. Пекин и Индия обявиха, че първо Западът трябвало да поеме конкретни ангажименти за намаляване на емисиите – едва след това те щели да имат готовност за аналогичен отговор.
Повечето учени твърдят, че тъй като въглеродният диоксид, метанът, хидрофлуорвъглеводородите, перфлуорвъглеводородите, двуазотният оксид, серният хексафлуорид и други газове имат навика да се натрупват в атмосферата, днес жънем реколтата от мръсотията, която сме „засели“ още преди 10-15 години. Ако в Копенхаген бъдат отсрочени задължителните договорености по въпроса, това само ще стимулира натрупването на подобни „богатства“.
По БТА