Доц. Иво Христов: 20 години след падането на комунизма България е държава от Третия свят и деградира

Доц. д-р Иво Христов. Снимка: сайт на ПУ

Из интервю на Мария Дерменджиева с доц. д-р Иво Христов, преподавател по социология и ръководител на катедра в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски.

– Какво се случва с България и българите 20 години след падането на Желязната завеса?

– Най-втръсналото клише е, че историята се повтаря, а тя всъщност никога не се повтаря. В случая мисля, че имаме не повторение, а фарс. На двайсетата година от така набедената за сакрална дата 10 ноември 1989 г. може би си идваме на думата най-сетне. Със сериозно закъснение, разбира се. Явно сме от категорията бавноразвиващи се общества във всяко едно отношение. Оказа се, че голяма част от нашите базови проблеми не се коренят в комунизма, социализма, в тежкото минало и в неясното бъдеще.

– Изправени сме пред много нелицеприятни проблеми, първо – що за народ сме, второ – що за общество имаме, и трето – а сега накъде?

– Защото и в други общества имаше комунизъм, имаше диктатура, и те бяха зад Желязната завеса, но такъв срив, какъвто има в България във всички сфери, няма никъде другаде с изключение на бившия Съветски съюз. Налице е плашещо съвпадение на процесите, които текат тук, и ситуацията там. Което потвърждава второто клише, че България действително беше най-верният сателит на Съветския съюз, защото ни идва отвътре. Като социолог не обичам статистиката, защото социологията не е статистика, както мнозина си мислят. Но неотдавна ми попаднаха едни статистически данни, които сверих с други статистически данни и картинката, която се очерта, е повече от тревожна. Например по данни на Световния икономически форум и на други организации по развитие на инфраструктури в широк смисъл – комуникации, пътища, съобщения и т.н., България е някъде на 120–125 място от общо 135–136 държави в света. Според друго изследване по качество на инфраструктурата е на 140 място, по инвестиции в наука – на 90 място.

– За тази година ли са данните?

– Да. По свобода на медиите, при всички условности на индексите, вече стана известно, че сме на 68-о място от 175 държави, по индекс на корупция сме на последно място в ЕС и след 70-о място в световната класация.

– Даваме ли си сметка за последствията от това, което казвате?

– Именно тях искам да очертая. В структурата на българската икономика в края на 2009 г. преобладават сектори като шивашка и текстилна промишленост, дървопреработка, дървообработване, мебелна промишленост, строителство, услуги. Това означава, че делът на машиностроенето, металообработка, информационни и други технологии е под 15–20 %. Делът на селското стопанство се е увеличил, но това селско стопанство е с тренд към примитивизация в най-лошия смисъл на думата. Тази структура на българската икономика показва, че имаме икономика с ниска принадена стойност, висока норма на ръчен труд, ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, или казано простичко, това е структура на икономика на страна от развиващия се свят. С демографската структура ситуацията е подобна. За 20 години, без да сме водили война, населението е намаляло с 2 милиона, 1 милион е напуснал страната, имаме отрицателен демографски прираст, и то за сметка на държавотворния народ, имаме депопулация на огромна част от територията ни, имаме типичен пример на тенденция, характерна за страни от Третия свят – свръхурбанизация на един-два центъра, в случая София и два града на морето. Всичко това какво идва да покаже? Имаме социална, икономическа, демографска структура на държава от третия свят 20 години след падането на Желязната завеса. С други думи, България с бързи стъпки се е запътила по пътя на деградацията във всяко отношение.

И това не може да бъде заличено с приказки или декларации, че видите ли, ние сме страна, членка на ЕС. И което е още по-страшно, аз не виждам тенденция да се правят опити да бъде спряна тази деградация. Това са мощни инерционни процеси, които дори и с наличието на воля, каквато изобщо няма според мен, трудно биха били овладяни. Първо, трябва да сме наясно с мащаба на проблемите. А според огромната част от населението в България проблеми няма.

– Достатъчен ни е сериалът „Перла”…

– Живеем в една грамадна „Перла”, в балкански мащаб, и няма какво да се учудваме, че тази социална, демографска и икономическа структура ражда съответната политическа култура и практики. България на 20-ата година от прехода уж към демокрация, пазарно стопанство и пр. се срива и няма да се посвеня да кажа, че върви към авторитарни практики в политически план.

– В разговора ни преди изборите вие определихте политическия ни живот като съчетание от развит феодолизъм, разпаднал се посткомунизъм и някакви наченки на олигархичен капитализъм, сега добавяте още един -изъм. Възможно ли е наистина да стигнем до авторитарно управление?

– Тези неща са описани по книгите. Не трябва да се изживяваме като някакъв много уникален случай. Доста примери мога да изброя за държави с прилично икономическо, социално и културно развитие като Аржентина, Чили преди Пиночет, Уругвай, даже и Парагвай в известен смисъл, т.е. страни със сходни на българските параметри са се сривали и са изпадали в класацията на най-долнопробните, най-мракобеснически авторитарни диктатури в света. Не виждам защо си мислим, че обстоятелството, че сме в Европа, може да ни спаси от този вариант. Напълно възможно е да стигнем дотам, защото имаме монокултурна икономика, демографски срив и най-лошото – ерозиране на човешкия капитал и деинтелектуализиране на нацията. Разбира се, с някои изключения, но като цяло това е тренд. За първи път имаме устойчива тенденция за увеличаване на неграмотните хора в България и ако доскоро това бяха основно цигани и роми, сега нараства „българският” дял. Това, което се случва в България, е много опасно. По времето на комунизма през 50-те и 60-те години – ще използвам любима метафора – беше прекършен гръбнакът на българското общество. В резултат се получи атомизация на довчерашните селяни и тяхното обгрижване и вкарване в квази индустриални практики, т.е. напълването на панелните спални в големите градове с тях, за да обслужват измислената едра социалистическа индустрия. Всичко това доведе до появата на една лумпенизирана обществена маса, която вече не е нито селска или патриархална, нито модерна в смисъла, познат ни от модерния свят. С други думи, имаме прекрасните изходни условия за създаването на всякакъв вариант на авторитарен режим. Точно тази маса крепи такъв тип политически практики.

– Нямате ли усещането, че емоционалната неинтелигентност на хората всъщност ги кара самите те да искат авторитарно управление?

– Нямам усещането, имам убеждението, че това е така. Знаем, че български избори не се печелят „за”, а „против” и големият вот, който беше даден на последните избори, беше мотивиран всъщност от две много мощни политически мантри. Едната е антиелитарна, което е точно обговарянето на всички тези дълбинни настроения, докарали апропо през 1917 г. болшевиките на власт в Русия, и втората е антитурската, която също работи безотказно. Хората, които изработиха и индуцираха този тип настроения, знаеха чудесно, че резултатът ще бъде потресаващ. И той е налице.

– Ето го моста към втората тема, по която искам да поговорим – 100-те дни на правителството на Бойко Борисов в 20-те години преход.

– Тези сто дни нищо не показват. Това е поредната безсмислица, защото едва ли един проект може да бъде разбран за сто дни. Понякога са нужни само сто минути, понякога и сто години са недостатъчни. Знам, че това е клише, и в този смисъл сме длъжни да отделим внимание на темата. Но всъщност това е и удобен повод за правенето на някои анализи и изводи. На този етап виждам няколко важни неща. Първо, ще го кажа директно – виждам липса на обща управленска визия.

Второ, виждам няколко добри попадения сред министрите, дано те не ме опровергаят, но като цяло в управлението на очи се набива една сива посредственост. Трето, виждам масово неработещи механизми на управление на страната – и на микро- и на макроравнище. Четвърто, не виждам никакво разбиране на кризата и визия за излизане от нея, налице са само хаотични опити за адаптация, т.е. имаме опортюнистично нагласяне към едни или други ситуации. Пето, няма елементарна яснота за връзките между изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Шесто, слаба и некомпетентна законодателна дейност – в царството на цецките и фидоските (по думите на Татяна Дончева) компетентен човек не може да вирее.

За ГЕРБ и в частност за Борисов парламентът не е нищо повече от една безгласна институция, която трябва да парафира предварително взетите решения. И дори няма опит това да се прикрива. Всъщност обаче подобно отношение имахме и при управлението на тройната коалиция, също и при Костов. И като казах преди малко некомпетентност – тя не е случайна. Беше изтеглена поука от опита на НДСВ, че компетентните хора с времето се еманципират и за да се избегне този риск, подборът на хората в парламента е целенасочено направен. Ако първите години на прехода бяха пяната на прехода, това сега е тинята на прехода – това е най-народното управление, колкото и да звучи странно. Историята не се повтаря, но може да се направи аналогия с времето на Александър Стамболийски и това, което се случва сега. Седмо, очевидно се разчита само и единствено на закърпване на дупките в бюджета, т. е. няма активна бюджетна и финансова политика, чрез която държавата да се опита да излезе от кризата. Действа се чисто по патриархалния почин: „Дайте да затегнем коланите, да закърпим дупките, да си приберем вересиите и да се хванем за зеленото напролет”. Цялата патриархалност в нейните най-лоши постмодерни измерения се разкрива пред нашите очи. Нещо повече, сивата посредственост триумфира на много нива.
А най-притеснителното е, че това е много устойчиво във времето.

Виж цялото интервю във в. Гласове

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.