Падането на Живков – на 10 ноември се случи немислимото

Снимка: Валентина Петрова

Немислимото се случи, когато Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 година. Нещо също толкова немислимо стана ден по-късно в България, когато комунистическият диктатор Тодор Живков се оттегли от властта след управление, продължило над три десетилетия.

Това шокиращо развитие изненада дори най-оптимистично настроените опоненти на режима, сред които бе и философът Желю Желев, водещ дисидент по това време. „Знаех, че комунистическият режим е към края си, но не съм си мислел, че това ще стане толкова бързо и толкова лесно“, посочва Желев. Вместо „това чудо“, допълва Желев, той очаквал „гражданска война и етнически конфликти“.

Въпреки нежеланието на Живков да напусне (властта) той бе свален от всемогъщото политбюро, което включваше най-влиятелните хора в страната, определящи политиката на Комунистическата партия. Според Желев, който сега е на 75 години, пучът в Комунистическата партия станал превратна точка в ориентирането на България към демокрацията и отдалечаването й от диктаторството и непоколебимата подкрепа на Съветския съюз. След по-малко от година Желев става първият свободно избран президент на България. Медиите, които все още бяха под държавен контрол, съобщиха новината за оставка на Живков вечерта на 10 ноември.

Само седмица по-късно, на първата голяма демонстрация опозицията вече бе разединена на два лагера – единият настояваше за смяна по схемата „социализъм с човешко лице“, а другият, радикално антикомунистически, искаше дълбоки реформи, които да донесат на България членство в ЕС и Атлантическия съюз. Живков бе осъден за злоупотреба с властта и получи присъда от 7 години затвор. Повечето време от присъдата си той прекара в лукса на домашния арест. Шепа други членове на режима бяха дадени на съд.

В гъстите гори на идиличния остров Персин на Дунав, дом на застрашения морски орел и малкия корморан, се намират вдъхващите ужас останки на лагер на смъртта от комунистическата ера. Стотици „врагове на режима“ са загинали от побоища, недохранване и изтощение през 1949-59 година в концентрационния лагер в Белене.

Двайсет години след падането на комунизма Белене до голяма степен е забравено – само малка паметна плоча разказва за ужасяваща му история. А носталгията към отминалите време нараства в малката балканска страна и в бившия съветски блок като цяло.

Неуспехът на капитализма да повиши жизнения стандарт, да наложи върховенството на закона и да обуздае корупцията и непотизма създадоха условия да бъдат възкресени спомените за времето, когато нямаше безработица, храната бе евтина, а социалната защита – висока.

„(Лошите) неща бяха забравени“, казва Румен Петков, който е на 42 години и е бивш охранител, а сега служител в единствения все още действащ затвор на остров Персин. В България 33-годишното управление на починалия диктатор Тодор Живков започва да изглежда златна ера за някои хора в сравнение с ширещата се корупция и престъпност, които настъпиха след падането му от власт.

По БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.