Краят на Студената война даде на Европа свобода, а на Азия богатство
Брахма Челани*
Двайсет години по-късно падането на Берлинската стена се смята за най-значимото историческо събитие след Втората световна война. Краят на Студената война промени геополитиката, а от там и света. Нито един континент обаче не спечели повече от Азия, както се вижда от драматичния икономически растеж, безпрецедентен в световната история по скорост и мащаби.
Една от важните последици на събитията от 1989 г. беше промяната в приоритетите от върховенството на военната мощ към по-голямата роля на икономическата сила за оформянето на световната геополитическа картина.
Това допринесе не само за икономически бум в Азия, но също доведе до преместване на глобалната сила и влияние в източна посока, превръщайки Азия във важен играч на световната сцена.
Промените в световното разпределение на силите, символизирани от възхода на Азия, вече се задействат не от военни победи или геополитическо прегрупиране, а от уникален за световната история фактор – бурния икономически растеж.
Бурен растеж имаше както по време на индустриалната революция, така и в периода след Втората световна война. След Студената война обаче икономическият растеж сам по себе си допринесе за качественото изменение в баланса на силите в света.
Друго определящо събитие през 1989 г. беше клането на продемократични демонстранти на площада Тянанмън в Пекин. Но за прекратяването на Студената война Западът нямаше да остави Китай да се измъкне от отговорност за тези убийства.
Краят на студената война обаче улесни прагматичния подход на Запада, който предвиждаше въздържането от търговски санкции и интегрирането на Китай в световните институции чрез либерализиращото влияние на чуждестранните инвестиции и търговията. Ако САЩ и техните съюзници бяха последвали противоположния подход, съсредоточен върху наказателните санкции, както постъпиха спрямо страни като Куба и Бирма, резултатът щеше да бъде по-малко ползотворен, по-малко отворен и вероятно щеше да дестабилизира Китай. Вместо това Китай сега е на път да измести Япония като втората най-голяма икономика в света.
Възходът на Индия като новия икономически гигант също има връзка със събитията от 1989 г. Индия беше дълбоко обвързана в разменната търговия със СССР и комунистическите му съюзници в Източна Европа и затова, когато източният блок започна да се разпада, се наложи Индия да плаща за вносните стоки в кеш.
Това бързо изразходи скромните валутни резерви и доведе до тежката икономическа криза през 1991 г. Кризата на свой ред принуди Индия да предприеме радикални икономически реформи, които положиха основите на икономическия растеж на страната.
В по-широк план емблематичното поражение на марксизма през 1989 г. позволи на азиатските държави, включително Китай и Индия, открито да следват капиталистическа политика. Въпреки че икономическото възраждане на Китай беше започнало още при управлението на Дън Сяопин, Китайската комунистическа партия след 1989 г. можеше открито да подчини идеологията на създаването на богатство.
Така че докато Мао Цзедун даде на Китай единство, национализъм и самосъзнание, Дън помогна за просперитета на страната. Това пък на свой ред оказа конструктивно влияние за оцеляването на комунистическите партии в Азия, а и не само там.
От гледна точка на геополитиката положителният ефект след 1989 г. се разпростря отвъд границите на Запада. Както Китай, така и Индия извлякоха полза. Изненадващият крах на СССР беше голямо стратегическо преимущество, което елиминира една опасна империя и позволи на Пекин бързо да разшири стратегическото си пространство в света. Залезът на Русия през 90-те години на миналия век беше в полза на Китай.
В Индия краят на Студената война предизвика външнополитическа криза, елиминирайки най-благонадеждния партньор на страната – СССР, определян като „доверен и доказан приятел“. Тази криза обаче стана основа за реформи във външната политика. Тя принуди Индия да превъзмогне дидактично-романтичните си традиции и да вкара повече реализъм и прагматизъм във външната си политика. В периода след Студената война Индия започна да се стреми към взаимноизгодни партньорства с други ключови играчи в Азия и в света.
Новото индийско-американско „световно стратегическо партньорство“ – определящата характеристика на десетилетието – стана възможно благодарение на промените, които настъпиха в политическото мислене на Индия след 1989 г.
Със сигурност обаче не всичко след 1989 г. взе положителен обрат. Феноменът на провалените държави, който засегна най-много сигурността в Азия, е пряко следствие от края на Студената война. В разгара на Студената война слабите държавици се ползваха с подкрепата или на единия, или на другия блок. Без СССР САЩ излязоха от тази игра.
Това е причината за появата на нефункциониращи или провалени държави през 90-те години на миналия век – феномен, който превърна тези страни в заплаха за регионалната и международната сигурност, тъй като те са база на транснационални пирати (Сомалия) и терористи (Пакистан и Афганистан), или защото се противопоставят на световните правила (Северна Корея и Иран). Азия понесе повече загуби от международния тероризъм от всеки друг регион.
Между 1988 и 1990 г., когато Студената война вървеше към своя край, в редица региони на света избухнаха продемократични протести – от Китай и Бирма до Източна Европа. Протестите помогнаха за установяването на политическите свободи в Източна Европа и вдъхновиха народните движения, които свалиха диктатурите в коренно различни една от друга страни като Индонезия, Южна Корея, Тайван и Чили. След разпадането на СССР дори Русия стана сериозен кандидат за демократични реформи.
Свалянето на редица тоталитарни и автократични режими наистина промени световния баланс на силите в полза на демокрацията, но не всички продемократични движения имаха успех. Последвалите „цветни революции“ само направиха оцелелите авторитарни режими по-предпазливи и ги накараха да вземат ответни мерки срещу вдъхновените отвън демократични инициативи.
Две десетилетия след падането на Берлинската стена разпространението на демокрацията е в застой. Китай, най-старата автокрация в света, демонстрира, че когато авторитаризмът е дълбоко вкоренен, пазарът на стоките и услугите може да замести пазара на политическите идеи. Авторитарният капитализъм действително изглежда най-голямото предизвикателство пред разпространението на демократичните ценности по света.
По БТА
*Професор Брахма Челани е преподавател в Центъра за политически изследвания в Делхи и автор на „Азиатската мощ: Възходът на Китай, Индия и Япония“.