Цитат в десетката: 20 години свобода

Снимка: thetrooper


В прохладната вечер на 9 ноември 2009 година, група младежи се събрахме пред главния вход на Софийския университет и изписахме със запалени свещи „20 г. свобода“. Избрахме тази дата, защото точно тя символизира началото на дълго чаканото освобождение от комунизма. Някой може да каже, че сме подранили с един ден, но това не е така. Защото именно щурма на Берлинската стена преди  20 години, а не „дворцовия преврат“, отстранил Тодор Живков от кормилото на България, даде началото на свободата.

Тази свобода, която не се дава с решение на Политбюро на ЦК на БКП,  а е свобода на духа, свобода на съзнанието. Неколцина изключително смели хора започнаха да се бунтуват срещу комунистическия режим в България далеч преди тази дата, но именно международният отзвук от събитията в Източен Берлин отприщи последващата вълна от гражданско действие, целящо демократизиране на целия Източен блок и възвръщането на изконни граждански и политически права и свободи.

Поривът за свобода на гражданите на бившата ГДР отприщи затлачения бент на комунистическата тоталитарна система и тогавашните ръководители на БКП се видяха принудени да отстранят Тодор Живков, надявайки се да запазят политическата си власт. Но от този момент нататък бе ясно, че връщане назад няма. Българският народ се събуди от дългата комунистическа дрямка и започна да настоява за свобода.

Независимо от всичко, което се случи в България през последните 20 години, независимо от грешките, предателствата, измамите и разочарованията, ние, българските граждани, получихме свобода. Защото колкото и да не ни харесва сегашната действителниост, фактите не могат да се изкривяват. А фактите са, че в сравнение с 1989-а, днес ние се радваме на няколко неоспорими свободи, а именно:

1. Свобода на придвижването. През 1989г. за да излезем извън България, ние се нуждаехме от изходни визи, ако искаме да видим света отвъд Желязната завеса. Нещо повече, отделни части от територията на България бяха обявени за „гранична зона“ и дори за пътуване дотам се нуждаехме от специално разрешително. Отделно срещу всеки, който се опитваше да напусне пределите на страната, Гранични войски стреляха без предупреждение (по официални данни по българските граници са намерили смъртта си 106 души, но техният действителен брой е многократно по-голям). Днес всеки от нас може да премине границите с Румъния и Гърция (вътрешни за ЕС) само с една усмивка и размахване на лична карта.

2. Свобода на заселването. През 1989г. в България съществуваше системата на жителството, която ограничаваше възможностите ни за заселване и работа от едно населено място в друго. Днес всеки български гражданин, независимо къде е роден, може свободно да се заселва в още 26 европейски държави. В половината от тях имаме пълни права за участие в трудовия пазар, а останалите ще премахнат ограниченията за работа (повтарям ограниченията, а не забраните) най-късно до 1 януари 2014 година.

3. Свобода на инициативата. През 1989г. никой нямаше право да развива частна производствена и търговска дейност, а редица професионални длъжности бяха запазени само за членове на БКП. Днес имаме действаща пазарна икономика и въпреки, че има много какво да се желае по отношение на лицензионни режими и най-вече по отношение на политическата протекция в бизнеса, напредъкът е неоспорим.

4. Свобода на изразяването. През 1989г. никой не можеше да критикува безнаказано партийните и държавни ръководители, а отгоре на всичко много хора бяха принуждавани (по манифестации и други масови мероприятия) да декларират нещо различно от това, което мислят. През последните 20 години имахме възможността открито да изразяваме несъгласието си с провежданата политика и да протестираме свободно, без органите на реда да ни задържат, арестуват и бият (това, последното не важеше в периодите, когато БСП беше на власт).

5. Свобода на словото. През 1989г. медиите бяха под държавен контрол и цензурата беше жестока. Отделно от това, хората, дръзнали да се осведомяват от независими медии (радио „Свободна Европа“, българските секции на ББС и Дойче Веле) бяха подлагани на преследване и малтретиране. Днес медийния плурализъм (макар и в много изкривен вид) все пак съществува.  Въпреки управленския и корпоративен натиск, въпреки че почти всички влиятелни медии са собственост на ченгета от бившата ДС, въпреки че достйни представители на журналистическата гилдия са отстраниявани като „неудобни“. Защото има интернет, чуждестранни телевизионни канали, приемани в България по сателит, както и няколко медии, които не са под контрола на комуно-ченгесарската мафия.

Разбира се, днешната реалност в България никак не е розова, заради ширещите се бедност, корупция, разюздана престъпност, простотия и морално падение. И въпреки че всички тези явления съществуваха и през 1989г. (макар и не в такъв мащаб или не така преекспонирани от медиите) много хора изпитват носталгия по времената от преди 20 и повече години. Истината обаче е, че за тези негативни явления не ни е виновна „демокрацията“, а тъкмо обратното. Точно тези, които потискаха и унищожаваха свободата и демокрацията, успяха да пробутат тази фалшива, извратена представа за свободата.

Всички хубави неща, които се случиха в България през последните 20 години, станаха благодарение на нас, будните, свободомислещи, цивилизовани, „европейски“ българи. Докато всичката гадост на т.нар. преход ни я натресоха онези, които се опитахме да изметем от политиката, икономиката и обществения живот още през 1989-а. И докато те продължават да ни учат на демокрация и свобода, и ние ще страдаме от язвите и туморите на тяхната представа за демокрация и свобода.

Българската свобода не ни беше дадена нито от „превратаджиите“, отстранили Тодор Живков, нито от срещата между Горбачов и Буш-старши в Малта, където беше обявен края на Студената война. За българската свобода се воюваше ежедневно през последните 20 години и продължава да се воюва и днес. Защото свободата ни ще бъде такава, каквато сами си я извоюваме от „онези“.

А истинското освобождаване е освобождаването на ума и сърцето, освобождаването от страха.

Виж още текстове в блога на thetrooper

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.