Какво още рухна със Стената според руските медии?
Берлинската стена символизираше студената война, неравната подялба на столицата и държавата и същевременно дългогодишното непримиримо противопоставяне между две политически системи, пише московският всекидневник „Независимая газета“. За берлинчани, за всички граждани на единна Германия и, както се казваше навремето, за цялото прогресивно човечество унищожаването на тези символи е твърде голям и щастлив празник. Променил волно или неволно живота не само в Германия, той стана мъничък атом, който предизвика глобална верижна реакция, отбелязва вестникът.
След разрушаването на Берлинската стена рухна Варшавският договор, после и социалистическата система. Съветските войски в ГДР, Полша, Чехословакия и Германия стремително бяха изтеглени на родна земя, припомня изданието. При все това „обещанията, които президентът на Съветския съюз Михаил Горбачов получи от президента на САЩ Джордж Буш старши, че „НАТО не ще се придвижи нито с метър на изток“, си останаха само думи“, констатира „Независимая газета“.
„Нееднозначен е за жалост отговорът“ на въпроса дали мирът на планетата е станал по-траен, след като в алианса бяха приети някогашни членки на Варшавския договор, включително балтийските страни – бивши съветски републики, а Украйна и Грузия се посочват като кандидати за членство, пише вестникът.
Месец след падането на стената Буш старши изпрати 26 000 свои войници в Панама и показа, че в политиката си САЩ ще залагат главно на военната сила. В началото на 90-те започна първата война в Персийския залив, а в началото на днешния век – втора. Междувременно разделена Югославия бе подложена на ракетно-бомбени удари.
Двайсет на сто от територията на Сърбия бяха откъснати от страната и под протектората на НАТО се появи нова държава – Косово.
Буш младши се оттегли от договора за противоракетната отбрана, сключен през 1972 г. и смятан за крайъгълен камък в сигурността на Русия и на САЩ. Москва замрази участието си в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Терористи нанесоха удар по Международния търговски център в Ню Йорк, което предизвика водената и до днес война в Афганистан и разходите на САЩ за военни цели нараснаха на 670 милиарда долара . . . После избухна войната в Южна Осетия, посочва всекидневникът.
Наистина заедно с Берлинската стена бе разрушен и двуполюсният свят, който се крепеше на страха от взаимно ядрено унищожаване. Еднополюсният свят обаче също показа, че е безсилен. Очевидно е, че трябва да се променят отношенията между държавите и техните съюзи, да се градят нови системи за сигурност – многополюсни. Засега може би само в Европа, после и в други региони, пише изданието.
За да стане това обаче, трябва да използваме опита отпреди 20 години, когато държавите от противоположните лагери направиха насрещни стъпки, осъзнали, че ако пренебрегнат някои не твърде значими разногласия, това ще е от полза за хората – за всекиго на Земята. Това е основният урок, който ни даде стената, заключава „Независимая газета“.
Руският държавен глава Дмитрий Медведев участва в тържествата по случай годишнината, пише „Росийская газета“. В интервю за германското списание „Шпигел“ Медведев си спомни събитията от онези години, по-нататъшния ход на историята и призна, че не всички надежди са се сбъднали оттогава насам, добавя московският официоз. „Надявахме се, че изчезването на Варшавския договор ще бъде съпроводено с друга степен на интеграция на Русия в общоевропейското пространство. Какво получихме в крайна сметка? НАТО все пак е блок, чиито ракети са насочени към руската територия. Военен блок“, цитира вестникът думи на Медведев пред „Шпигел“.
Освен променената източна граница на НАТО, в Европа се появи нова разделителна стена – „Шенгенската“, се казва в коментар от сайта на електронния вестник „Правда“. Поляците, чехите, унгарците и прибалтийците получиха възможността свободно да се движат из Европа, но жителите на Русия и Украйна бяха лишени от това право, изтъква изданието. Съответно те са принудени да се измъчват по опашки за визи, например пак за Германия. Смешно е да се говори, че руснаците и украинците нямат никакво отношение към Европа. Тъй че в Европа все още има разделителни линии. И годишнината от падането на стената – символ на студената война – още веднъж ни напомня за тях, пише „Правда“.
Има обаче шанс те да изчезнат. Ако това стане, денят, в който падна Берлинската стена, наистина може да сложи начало на обединение, което да обхване не само Германия, но и Европа. В най-широкия смисъл на думата – от Владивосток до Ирландия, добавя изданието. Дали в стремежа си към иновационна икономика бъдещите поколения, по-специално в Русия, трябва да залагат на „твърдата ръка“ или на либерализацията? На този въпрос отговаря в интервю за „Газета“ последният премиер на бившата ГДР Лотар де Мезиер, ръководил бързата модернизация на Източна Германия през 1990 г., пише всекидневникът.
Авторитарните методи в крайна сметка никога не са водели до успех. Единственият им резултат е, че индивидът не може да постъпва така, както желае. Хората се лишават от правото самостоятелно да избират своя път, казва бившият източногермански министър. Либерализмът обаче също има недостатъци – той накърнява солидарността, нещо твърде важно за системата от обществени връзки в една държава. Проблем на социализма пък са злоупотребите със солидарността. Вероятно самото поражение на социализма идва оттам, че прекомерно е използвал своите ресурси, нарушавайки свободата на избора на всяка личност, допълва Лотар де Мезиер пред „Газета“.
По БТА