Новата игра на Махмуд Абас

Махмуд Абас. Снимка: серафикпрес

Какво означава отказът на шефа на палестинската администрация да се кандидатира за президент в общите избори на 24 януари? Дали става дума за поредния спектакъл от серията „сбогува се и не си тръгва“ или за реални промени в Палестина? Това обсъждат днес всички водещи аналитици по Близкия изток. Махмуд Абас (или Абу Мазен) смени Ясер Арафат през 2005 г. и веднага се сблъска със силна политическа опозиция.

Само след година радикалното движение „Хамас“ спечели победа в парламентарните избори, а през 2007 г. фактически превзе властта в ивицата Газа и измести оттам чиновниците на „Фатах“. Заради обвинения в корупция и непрофесионализъм правителството на Абас не е твърде популярно сред жителите на автономната област. Мнозина палестинци от Юдея и Самария обаче предпочитат неговото управление пред режима на терор и репресии, установен от „Хамас“ в Газа. Неотдавнашният Шести конгрес на „Фатах“ (първият след 20-годишно прекъсване) заздрави позициите на Абу Мазен.

Западът вижда в лицето на Абас умерен ръководител, готов за конструктивен диалог с Израел, но опитите на Барак Обама да възроди мирния процес останаха безуспешни. Палестинската страна настояваше израелците изцяло да спрат строителната дейност на контролираните територии. Израел скланяше да поднови преговорите само ако няма предварителни условия. По време на последното си посещение в страната държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън подкрепи израелския премиер Нетаняху.

Тъкмо това бе формалната причина за демарша на Абу Мазен, който според повечето експерти е политически трик. Палестинският лидер изобщо няма намерение да се оттегли от политиката, той само плаши всички – и на първо място Белия дом, с „катастрофалните“ последици от евентуалната си оставка. Тези дни заместник-ръководителят на палестинската делегация в ЕС Адил Атия обясни, че президентът на Палестинската автономна власт искал да предостави и на други членки на ООП шанса да предложат собствена стратегия в отношенията с Израел – с акцент върху интересите на палестинците. Намекът е ясен: новата линия ще е по-твърда от предишната, така че за САЩ и Израел ще е добре, докато не е станало късно, да придумат Абу Мазен да не си тръгва.

За най-вероятен приемник на Абас е сочен Маруан Баргути, който излежава доживотна присъда в израелски затвор. Според мнозина палестински функционери, само той би могъл да надвие кандидата на „Хамас“ в предстоящите общи избори. Останалите претенденти не вдъхват оптимизъм – Мохамед Дахлан например е смятан за един от най-корумпираните чиновници в автономните територии, а премиерът Салам Фаяд е човек с прозападни възгледи, тъй че няма подкрепа сред широките маси. Освен това, Фаяд не е член на „Фатах“.

Съвсем не е изключено, че под натиска на САЩ Израел ще склони да освободи опасния терорист, за да оглави той Палестинската автономна власт и да стане нашият нов партньор в мирния процес. (След споразуменията с Арафат впрочем не е лесно да учудиш с нещо народа на Израел.) Баргути е известен с радикални възгледи и не притежава дипломатическата предпазливост, донесла на Абас реномето на „умерен“ политик. Ако палестинците бъдат оглавени от него или от друг някой, ще втвърдят позицията си и най-вероятно ще настояват да бъде решен проблемът с палестинските бежанци и Ерусалим да бъде разделен.

Новите лидери надали ще измислят някакви нови искания. Колкото до предварителните условия, безспорно ще има такива, включително прословутото спиране на строителството. Тук ще отбележим, че в колониите фактически не се развива ново строителство, само се приключват стари проекти още от времето на кабинета на Ехуд Олмерт. Договорено е също замразяване на строителството в териториите за девет месеца напред. Какво е искал тогава Абас? „Само“ едно шумно и декларативно изявление на израелското правителство: „Изпълняваме условията на нашите партньори и спираме изцяло строителната дейност в териториите, включително в Ерусалим“.

Подобно изявление силно би вдигнало собствените му акции, отслабвайки същевременно позициите на Нетаняху – дотам, че ще се стигне дори до парламентарна криза и предсрочни избори. Евентуалната смяна на властта в Израел днес ще е само от полза за палестинската администрация, защото приемник на Нетаняху би станала най-вероятно отстъпчивата Ципи Ливни. Нещо повече, този път Белият дом почти със сигурност ще подкрепи новите-стари изисквания на палестинците поради опасения от нов демарш и нова смяна на палестинското ръководство, която неизбежно ще предизвика размирици в автономните територии и ще отсрочи уреждането за неопределено време.

Но най-страховитото плашило, с което Абу Мазен е решил да ужаси Запада и Израел, естествено е възможността властта да мине в ръцете на екстремистите. Неслучайно при посещение в Мароко миналия месец той се оплака, че израелците не искали да контактуват с него и се стремели да го свалят, за да преговарят вече с „Хамас“. Не е случайно и това, че отказът на Абу Мазен да участва в изборите срещна пълно одобрение в Газа. Привържениците на ислямския радикализъм незабавно заявиха, че постъпката на Абас доказва провала на преговорите с Израел под егидата на САЩ. Сега според тях е необходимо палестинският народ да бъде обединен на друга основа.

Лидерът на „Хамас“ Халед Мешаал изрази готовност съвместно с „Фатах“ да бъде постигнат „общопалестински компромис“. Който се свежда до следното: националните интереси на палестинците (по-специално правото за връщане на „бежанците“) трябва да бъдат защитавани с оръжие в ръце, под лозунга за свещена война, а не на преговорната маса. Трябва да се спре всяко сътрудничество с „ционистките окупатори“ и да бъде създадена силна държавна власт, добави той.

Тези идеи може да срещнат отклик сред част от населението на палестинските територии. А щом няма и силен съперник, „Хамас“ разполага с всички шансове да поеме управлението на автономната област в свои ръце. (Решението на ислямистите да бойкотират изборите на 24 януари може да бъде променено всеки момент.) На среща с Мешаал в Дамаск лидерите на радикалните движения вече признаха, че е необходимо Абас да бъде отстранен от ръководството. Очаква се на мястото му да бъде сложен днешният председател на палестинския Законодателен съвет Азиз Дуаик, член на „Хамас“, неотдавна лежал в израелски затвор.

Перспективата за подобни промени не е добре дошла за мнозина палестинци от Юдея и Самария, тъй като властта на „Хамас“ ще означава засилване на ислямския фундаментализъм, каквото виждаме днес в Газа. А функционерите на „Фатах“ ще бъдат принудени да се простят с удобните си, стоплени вече кресла. Прочее става ясно защо съратниците и съмишлениците на Абас го обсипват с молби да остане на поста и гледат как да изстискат от американските политици по някоя сълза, а от Израел – нови отстъпки. Тъкмо това целеше Ахмед Тиби, арабски депутат в Кнесета, когато нарече Абу Мазен „може би последния президент на Палестина, който бе готов да води диалог за две държави“.

Напълно е възможно сметките на Абу Мазен да излязат верни. На 20 януари се навършва една година, откакто в САЩ управлява Барак Обама, и това ще е повод за междинна равносметка. Президентът на САЩ едва ли ще пожелае да бъде упрекнат заради провала на близкоизточното уреждане и безредиците в палестинските автономни територии, които неминуемо ще съпровождат оттеглянето на Абас от политиката. Без да споменаваме перспективите за преврат в полза на местните радикали.

Израел със сигурност ще стане обект на безпрецедентен натиск „в името на стабилността в региона и за спасяване на демократичния режим“. Дали нашето правителство ще прояви достатъчно твърдост и кураж, за да брани интересите си и да остави нещата в палестинските земи да си вървят по реда? Независимо как ще се развие ситуацията – дали ще се върне Абас или „Хамас“ ще дойде на власт, колкото по-малко се опитва Израел да влияе на събитията, толкова ще е по-добре за него самия.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.