Обединена ли бе Европа наистина?

Александър Дел Вале

Програмираният край на Студената война оповестява колкото триумфа на либералните консуматорски общества, толкова и завръщането на национализма и религиите, както се видя от разпадането на бивша Югославия и балканските войни през 90-те години, провокирани от завръщането на потиснатата идентичност, някога замразена от комунизма.

Унгарското „отключване“

Но да се върнем на стената. Възприели политиката на гласност, започната три години по-рано от Михаил Горбачов, унгарските ръководители дават тон на 2 май 1989 г., като оповестяват отварянето на границата си с Австрия. Хиляди германци от Източна Германия се насочват към Унгария, за да преминат в Западна Германия. В Германската демократична република (бившата ГДР или Източна Германия), опозиционерите излизат на демонстрации. Неспособна да спре вълната към свобода, ГДР разрешава на източногерманците да пътуват в чужбина. Залетите от хора митници пускат хиляди бегълци, които намират убежище в посолството на Федерална република Германия (ФРГ). На 3 октомври 1989 г., Горбачов отхвърля прибягването до репресии. На 4 ноември в Източен Берлин протестират милиони демонстранти. Те извоюват на 7 ноември падането на комунистическото правителство на ГДР, последвано от разрушаването на стената през нощта на 9 ноември.

Обединение и разпадане

Директните геополитически последици са много:

На първо място е обединението на Германия, чийто най-добър символ в момента е канцлерът Ангела Меркел, дъщеря на бившата ГДР. Включването на ГДР във ФРГ е направено от тогавашния канцлер Хелмут Кол въпреки огромната икономическа цена за ФРГ. Кол преодоля руското несъгласие, отпускайки на Москва кредит от 5 милиарда марки, след което на 12 септември 1990 г. подписа в руската столица примирието за Втората световна война, което така и не е подписано след падането на Третия райх. Франсоа Митеран не пожела сляпо да приеме германското обединение и стигна дотам да защитава източногерманския режим. След като заяви, че има още „много неща, които да се направят с ГДР“, той посети Източна Германия от 20 до 22 декември. Съединените щати и останалата част от Западна Европа подкрепиха с ентусиазъм това движение към свободата.

Следващата геополитическа последица е разпадането на съветската империя, През август 1989 г. в Полша Тадеуш Мазовецки, член на Солидарност , антикомунистическия католически синдикат на Лех Валенса, стана премиер. В Прага нежната революция (18 ноември 1989 г.) сложи край на комунизма. В България сталинистът Тодор Живков бе заменен от по-отворения комунист Петър Младенов. В Румъния мегаломанският диктатор и психопат Николае Чаушеску беше ликвидиран по време на размириците. В СССР балтийските държави обявиха независимостта си през март и май 1990 г. След това бъдещият руски президент Борис Елцин обяви през юни 1990 г. суверенитета на Русия, която вече бе прозападно ориентирана, забрани комунистическата партия и доведе до разпадането през 1991 г. на СССР, заменен от Общността на независимите държави (ОНД).

Накрая, последица е и частичното обединение на Европа, което завърши през 2007 г. с разширяването на Европейския съюз до 27 страни, сред които исторически актьори от разпадането на Варшавския пакт: Полша, Чехия, Словакия, балтийските страни. Разрушаването на стената символизира края на една разделена на две Европа и триумфа на либералната демокрация, прокламирана от Франсис Фукуяма, който предсказва несъмнения и бърз „край на историята“ и окончателния триумф на свободния свят над тоталитаризма.

Стената на бедността

Една от стените, които все още разделят Европа, е моралната и икономическата бедност на източните страни начело с най-бедните Румъния и България, шампиони по корупция в държавата, според Трансперънси интернешънъл, и все още управлявани отчасти от бивши апаратчици. Страни, в които нивото на живот в селските райони е по-ниско от това в средните турски градове и в които бедността е източник на благосъстояние за турско-албанските мафии, които набират или отвличат хиляди проститутки, експлоатирани по тротоарите на Западна Европа. Стената, разделяща богатите европейци от бедните им братя от изтока, позволява на първите да се възползват от евтина работна ръка и да прехвърлят по тази причина свои компании като в Китай, Индия или бившите френски колонии.

Католическо-протестантска и православна Европа

Втората стена, която е по-символична, разделя все още католическо-протестантска Западна Европа, недоверчива към Москва, която все още възприема като недемократична, евразийска, съветска, т.е неориентирана към запада, от православна или следвизантийска Европа, включваща Румъния, България, Сърбия, Черна гора и т.н. ( също членки на ЕС), както и най-богатите страни като Кипър и Гърция, които освен това бяха солидарни с православните руски и сръбски братя по време на югославските войни през 90-те години, независимостта на Косово ( февруари 2008 г.) и грузинската криза ( август 2008 г.).

Устойчивостта на тази стена между цивилизациите обяснява защо САЩ и Великобритания защитават горещо влизането на Турция в Европейския съюз, въпреки че тя не е изпълнила необходимите условия и продължава нарушаването на гръцките териториални води и въздушно пространство, претенциите към гръцките острови в Егейско море, отказа да признае Кипърската република, колонизирането и окупирането на 37 процента от острова, неприлагането на митническия съюз между Турция и Кипър и др.

Именно Никозия, столицата на една от страните членки на ЕС от 2004 г., поддържа последната стена, разделяща една нация на две. И подобно на Берлинската от близкото минало, тази стена е плод на Студената война. Всъщност турската инвазия в Кипър през 1974 г. бе толерирана от НАТО, за да накаже тогавашния президент Макариос, застъпник за независимостта на Кипър и близък на Москва и Движението на необвързаните страни. И ако Европа иска да се превърне в надежден актьор, както прокламира Лисабонският договор, който скоро ще влезе в сила, тя ще трябва рано или късно да разруши и последните стени, които все още разделят двете Европи, западна и православна, тема, която бе виртуозно анализирана от големия руски интелектуалец Александър Чубарян.

Общ европейски дом

По същия начин нашите съграждани от Централна и Източна Европа, които доведоха до падането на стената на съветския тоталитаризъм, погрешно приписван на руския народ, трябва да разберат, че Европа е чакалнята на НАТО, предназначена да уреди сметките с Москва и нейните съюзници, след което да събере структурните помощи. Това е така, защото новите заплахи не идват повече от Русия, а от страни, които фанатизират и снабдяват терористичните ислямски страни и групировки и други врагове на демокрацията. Ако Западна Европа се помири с православната си руска сестра и приеме да обитава един и същ общ европейски дом, възхвален от Горбачов, може би Москва ще бъде по-малко изкушена да се обърне към страните, врагове на Запада, като Иран…

По БТА