Нова сграда ще захлупи парламента и храма „Св. Александър Невски“
Как ще изглежда София, ако срещу катедралата „Св. Александър Невски“ до парламента се издигне почти два пъти по висока модерна сграда със стъклени фасади?
Кой инвеститор ще финансира подобен проект и дали сградата ще е само за нуждите на Художествената академия, за каквато е обявена?
Тези въпроси стават все по актуални, след като проектът за нова сграда към сега съществуващата Художествена академия отново излезе на дневен ред.
Какво предвижда той?
Описан е като реконструкция и разширяване на сградата на Националната художествена академия. По същество обаче това е нова сграда с 20 000 кв. м застроена площ, която захлупва и обезличава старата, която е паметник на културата. И не само нея.
През 2005 г. се провежда конкурс, с мотиви, че сградата с ателиетата на художниците откъм ул. „Оборище” е стара и тясна. Академията е „разпокъсана” на четири различни адреса в София и това пречи на работата. Преподаватели от академията и архитекти лансират красиви приказки за дооформяне на този красив кът на столицата.
Кандидатстват 26 проекта. Журито единодушно присъжда първа награда на арх. Стефан Добрев.
Срещу проекта веднага се оформя съпротива. Той е грандомански и разрушава градската среда в тази част на София. Фасадата на новата сграда е почти два пъти по-висока от парламента, направо ще го смачка.
Изправя се срещу стария храм „Св. Александър Невски” и ще загрози целия площад. Като мащаб се издига на височината на Софийския университет и нарушава целия ансамбъл от стари исторически сгради, включващ и Народната библиотека. Това са част от аргументите на противниците на този проект. Част от тях се организират около инициативата да се довърши старият проект за сградата на академията от преди век. Той е на руския архитект Смирнов – негово дело е сегашната червена сграда на академията, която е паметник на културата. Адаптиран е от стария арх. Никола Николов преди години, но не е стигнал до реализация. Сега за целта е сформирано сдружение „Художествената академия в духа на първостроителите” (виж илюстрациите). Негов председател става проф. Пламен Вълчев, преподавател в академията. Но той е от малкото преподаватели там, който е против новия проект. Мнозина се съмняват, че преподаватели в академията обслужват интереси на общината и незнаен инвеститор.
Един от основателните аргументи срещу новия проект е, че е недопустимо Художествената академия да прави конкурс, който да засяга градската среда в идеалния център на София. С този проект трябва се заеме не само общината, а и държавата, защото засяга лицето на столицата. Привържениците на проекта пък настояват, че това е част от академичната автономия, и че единствено преподаватели и студенти могат да имат думата по въпроса за бъдещото строителство.
Любопитното е, че в момент когато в София са замразени много проекти за големи сгради, този се придвижва и среща подкрепа от общината. Познавачи подозират, че зад проекта стоят мощни инвеститорски интереси. Той ще бъде построен, после Художествената академия ще бъде компенсирана с други сгради и ще освободи новопостроената и старата сграда. И незнаен инвеститор ще получи наготово грамаден комплекс на пъпа на София. Всичко това не може да стане без участието на общината, която и сега подозират, че придвижва задкулисно подобен план.
До момента не е ясно кой ще инвестира милиони за построяването на тази сграда. И противници, и привърженици на проекта предлагат в сградата да се настанят и офиси на общината, и на парламента, кабинети на евродепутати и др.
Срещу този проект общината и изпълнителната власт не е казала и една дума. Същевременно срещу държавния (а не университетски) конкурс за нов Министерски съвет на мястото на казармите до колелото преди „Младост” на Цариградско шосе вече имаше категорична съпротива, макар в него да участваха някои от световните светила в архитектурата и също да има излъчен победител.
Изглежда политическата конюнктура решава съдбата на подобни проекти. Но проектът за академията засяга по много категоричен начин сърцето на София в най-представителната й част и мълчанието около него е съмнително.
Проф. Светослав Кокалов, ректор на Художествената академия: Проектът хармонично се съчетава със старата сграда
Зина Соколова
„Щом се разбра, че може да стартира строителството, започна оспорване от няколко участника в конкурса– казва проф. Светослав Кокалов, ректор на Художествената академия. – По линия на самия конкурс атаката дойде от един от участниците в него – арх. Владислав Николов, чийто проект е класиран на 23-то място. Той оспори самата процедура и това спря работата.”
Най-накрая след куп съдебни процедури пропуските при провеждане на конкурса са изчистени и на проекта отново е дадена зелена линия.
„Не мисля, че е реалистично и разумно да се осъществява проект отпреди 100 години – смята ректорът на академията проф. Кокалов. – По принцип ние не искаме да коментираме работата на журито, присъдило първа награда на арх. Добрев. Но истината е, че неговият проект допада и на преподавателите, и на студентите и най-функционално изпълнява изискванията, които поставихме.”
На пресконференцията, която дадоха противниците на проекта, се твърдеше, че в новите постройки ще има офиси на евродепутати. Това според проф. Кокалов е абсолютна лъжа. „Всеки сантиметър от пространствата в сградите ще бъде предназначен само за студентите художници – ателиета, лекционни и изложбени зали. Освен това тъкмо хора, обявили се против проекта на арх. Добрев, подхвърлят идеята на мястото на НХА да се издигне административна сграда на общината. Преди време арх. Тулешков в своето списание „Арт & арт борса” предлага на терена на Художествената академия да се разшири парламента. После той се присъединява към противниците на арх. Добрев.
Именно неговото списание е център на масираната кампания срещу новата сграда.”, обяснява проф. Кокалов.
Според него проектът на арх. Добрев хармонично съчетава старата сграда и новите постройки, освен това решението е и възможно най-компактно – без да завзема нови територии извън досегашните. Предвидено е и озеленяване на откритите пространствата и в никакъв случай не може да се говори за нарушаване на природните среда, както твърдят противниците на проекта, казва Кокалов.
Предимствата на адаптирания стар проект на арх. Смирнов, изложени от сдружението на проф. Пламен Вълчев
– Ако новопостроеният, свързващ двете автентични здания корпус е с фасада, съобразена с проекта на Смирнов, ще изпълни основното си предназначение да обслужва храмовата архитектура, да представлява своеобразна интродукция към нея.
– Ако се спазва тази градоустройствена концепция, няма вероятност при изкопните работи да се стигне до стойностна археология, която да блокира временно или трайно строителството, тъй като известно е, че основите до цокъл са били изградени и са стояли до 30-те години на миналия век.
– Завършва се по адекватен начин цялостната мащабна градоустройствена композиция, попадаща под закрилата на държавата, като групов паметник на културата от национално значение.
– С уникалната си архитектура тази сграда отговаря най-точно на уникалната природа на обитаващите я – художниците.
– Реализацията на подобен проект гарантира повече обеми, повече площ. Без видимо да се извисяват корпусите в подпокривните (подкуполните) пространства, може да се развият до два етажа мансарден тип.
– Подобен подход ще доведе до запазване на крилото към улица „Оборище” с паметните ателиета по скулптура, графика и живопис, по същество безспорен паметник на културата от национално значение.
– Единствено такова решение няма да наруши по никакъв начин учебния процес при основните класически специалности по време на строителство.
– Възпитателният ефект, който ще възпроизведе едно такова отношение към историята, към националната ни памет, е неоценим.
– При този подход се запазва галерията – залата, в която проф. Антон Митов в края на ХІХ век е запалил своя „магичен фенер”. Точно този факт с чувство за историчност е оценил арх. Смирнов и е запазил тази непретенциозна сграда, като я приобщил към своя идеен проект.
– И не на последно място – този проект съществува и реализацията му би коствала на данъкоплатеца около половин милион лева вместо двата милиона за проекта „Добрев”.
Мнения в подкрепа на проекта на арх. Добрев тук.