Руски експерт: Да изтласкаме НАТО от Централна Азия

Алексей Матвеев

Елитна част на армията на Таджикистан. Снимка: таджикнюз

Несполуките от операцията на НАТО в Афганистан, проблемите около алтернативното пренасяне на горива от Централна Азия, нарасналият наркотрафик, а също и чисто вътрешните за региона междудържавни проблеми (водни, социални, етнически, гранични и т. н.) засилват противоречията между Русия и другите глобални играчи, разработили собствени планове за южната част от бившия Съветски съюз. Как би могла Руската федерация да възпрепятства тези тенденции? И какво е необходимо да стори Русия, за да постигне своите геополитически и военни цели в региона?

Въпроси, които никак не са прости. А елементарният анализ на информацията от Централна Азия показва, че има изгледи за износ на нестабилност от Афганистан, а също и за междутериториални (водни) конфликти в ОНД, което пряко ще се отрази на стабилността в страната ни. Засега обаче Русия може да повлияе върху тези конфликти само косвено. Наистина формирането на Колективни сили за оперативно реагиране към Организацията на Договора за колективна сигурност е стъпка във вярната посока. Но за момента тези сили не са твърде дееспособни. На този фон руското военно присъствие в региона се свежда до контингента на 201-а военна база в Таджикистан и базата на Военновъздушните ни сили в киргизстанския град Кант.

След неотдавнашното посещение на таджикистанския президент Емомали Рахмон в Русия стана ясно, че при днешните бавно протичащи икономически процеси между Москва и Душанбе Русия може да отстъпи от позициите си в страната, що се отнася до военната сфера. След 2014 г. например се очертава пребиваването на 201-а руска военна база в Таджикистан да стане платено. Съответно може да се запитаме дали е целесъобразно присъствието й в тази република. Изявление в този смисъл направи министърът на отбраната Анатолий Сердюков веднага след преговорите между президентите на Русия и Таджикистан. Необходимо е Русия да реши доколко има нужда от тази база, смята генерал-полковник Леонид Ивашов, президент на Академията за геополитически проблеми. Ситуацията с руския военен контингент в Таджикистан се мени според ситуацията в самата страна, изтъква той. „Когато обстановката в Таджикистан бе тревожна, току-що бе свършила гражданската война, изострили се бяха отношенията с Узбекистан и афганистанските талибани наближаваха таджикистанските граници – тогава Рахмон просто ни умоляваше да запазим тази база независимо от условията, казваше, че и копейка няма да ни вземат. Щом обаче положението се стабилизира, те почнаха да се пазарят“, каза Ивашов.

До момента властите в Таджикистан правеха отстъпки по въпроса за руската военна база, отбеляза той. „Днес обаче Таджикистан смени вектора на международните си отношения и основен негов съюзник става Техеран. Това са два народа от един и същи клон на исляма. Има сходство в езиците, културите и тъй нататък. Затова Душанбе се ориентира натам. Тъй че днес се нуждае все по-малко и по-малко от нашето военно присъствие“, посочи експертът. На този фон виждаме, че Душанбе няма нищо против не само да сключи партньорство със сродна страна като Иран, но и да получи от САЩ и от редица държави в своя регион допълнителни облаги, свързани със задачите на НАТО в Афганистан. При посещение в Душанбе неотдавна ръководителят на Централното командване на САЩ генерал Дейвид Петреъс например заяви, че Вашингтон е дал висока оценка за ролята на Таджикистан в региона, и изрази признателност към Рахмон за съдействието на антитерористичните сили в Афганистан.

С помощта на Русия и на държави от Централна Азия САЩ прехвърлиха в Афганистан за половин година над 4000 контейнера с невоенни товари, съобщи Петреъс. Идната година в Таджикистан ще пристигнат американски специални сили, информира генералът, без да уточни състава на силите и техните задачи. Ще отбележим, че също тъй значими задачи в интерес на държави от НАТО изпълняват и други централноазиатски страни. Край град Термез в Узбекистан действа сигурен транзитен пункт, използван от германски войски, в Киргизстан – аналогичен, по-солиден пункт за войски от САЩ. В Душанбе е настанена френска въздушнодесантна ескадрила. Туркменистан и Казахстан също изразиха пред НАТО готовност да решават транспортни проблеми на пакта.

Чрез присъствието в Афганистан и други държави от Централна Азия Западът се стреми да засили контрола върху износа на горива, твърди Виктор Иванов, директор на руската федерална агенция за контрол над наркотиците. „В афганистанската операция участват огромен брой държави, подкрепящи действията на НАТО в региона. Днес НАТО се превръща в „демократична“ алтернатива на ООН“, заяви той неотдавна. По думите му днес в Афганистан се намират над 100 хиляди военнослужещи от 44 страни. САЩ заявяват, че целта им в Афганистан е да се борят срещу тероризма, но „щом разгледаме внимателно ситуацията, става ясно, че същинската им цел е да овладеят въглеводородите в региона и да установят контрол върху транспорта на горивата“, каза Виктор Иванов.

Той посочи за пример случая с петролопровода от Иран към Китай през Пакистан, чието изграждане бе спряно заради бойните действия в пакистанските райони по границата с Афганистан. „САЩ имат нужда не само от Афганистан, но и от целия регион, включително от зоната около Каспийско море“, смята шефът на руската антинаркотична служба. Както виждаме, централноазиатските страни вече до голяма степен са въвлечени в зоната на интереси на САЩ и НАТО – служат като един вид допълнително средство за осъществяване на замислите им не само в геополитическата и военната, но и в икономическата област.

Как би могла да противодейства Русия? Първо, всички военни контакти на НАТО и САЩ, а също и на други държави (Китай, Иран, Индия), стратегическите им военни планове трябва да се преценяват с оглед на съответните икономически последици за Русия и нейните съюзници. Второ, трябва да спрем да ухажваме НАТО. Транзитните коридори с товари за войските на алианса в Афганистан, минаващи през територията на Русия и други държави от ОНД, не бива да бъдат толкова широки, а товарите, превозвани по тях, трябва строго да се контролират. По принцип, ако обстановката в Афганистан се усложни, Москва има правото да настоява НАТО да преразгледа своите цели и задачи в Афганистан. Съвсем редно ще е, ако поиска от НАТО да измести акцента в борбата и на преден план да излязат не военните, а хуманитарните методи. Тези въпроси трябва да бъдат тясно обвързани с транзитната помощ, предоставяна на НАТО от Русия и съюзниците й. Русия и други страни от ОНД биха могли още днес да настояват пред НАТО за мерки във връзка с ниската ефективност на борбата й срещу производството на опиум в Афганистан.

Трето, Москва трябва да разработи принципи и условия, според които ще е възможно само минимално военно присъствие на войски от НАТО и на контингенти от други държави в Централна Азия. И Русия трябва да подтикне ръководствата на централноазиатските страни да спазват тези принципи, условия и изисквания.
И четвърто, Москва трябва да разширява, доколкото може, военното си присъствие в постсъветските държави от Централна Азия. На първо място да издейства разполагане на военни бази и обекти не само в Киргизстан, но и в Узбекистан, Казахстан и Туркменистан.

По БТА