Странното създание ЕС може да се парализира от несъвместимите си части

Бронуън Мадъкс

Пазарлъците за новите висши постове в Европа приличат на онази стара детска игра, в която главите, телата и краката на различни животни се разместват, за да се получи умишлено смешен резултат. Само дето европейското лидерство, което ще се получи в крайна сметка, няма да е толкова забавно. Вместо това ще изглежда глупаво и ще е парализирано от собствените си несъвместими части (нито една от които няма да е британска, както изглежда). Шведският премиер Фредрик Рейнфелд много сериозно се е заел със задачата и казва, че иска консенсус от 27-те страни членки, а не просто мнозинство при избора на президент и външен министър до 19 ноември. Той иска баланс между Севера и Юга, Изтока и Запада, големи и малки страни, между ляво и дясно. Може би му се иска да добави и баланс между мъжкия и женския пол, но, както личи, няма голям избор.

С раздаването на първите позиции, създадени от Лисабонския договор, ЕС подема старата си игра (да избере първо човека, а после да се чуди какво може да върши той), като насочва поглед към многобройните си политици, заемали някога и някъде висш пост. Но ще е по-добре първо да дефинира ролите, както мнозина казаха, а след това да мине към изслушвания. Но дори и това е твърде абстрактно. Най-добре ще направи, ако започне със спешните въпроси и реши кой може най-добре да се справи с тях. Начело на списъка е трудното икономическо възстановяване и огромните разминавания между перспективите на отделните страни.

Следват острите проблеми, които са все още налице в някои източни страни – Унгария, Латвия, Литва, България и Румъния – и трудните реформи, пред които те са изправени. Как да им се помогне е един от най-скъпите и спешни въпроси за ЕС. На фона на тези икономически въпроси другите ще изглеждат маловажни през следващите няколко години. Да, имиграцията, енергетиката и климатичните промени също са важни проблеми, но вечното им присъствие в дневния ред говори и за неуспеха на ЕС да се справи с тях.

Не съм от тези, които твърдят (както този вестник), че Тони Блеър би бил лош избор, защото бил твърде известен, твърде склонен да използва това световно признание, че да начертае своя собствена политика. Президентството на ЕС точно в този момент има нужда от специалист в областта на търговията, финансовото регулиране и либерализирането на пазарите, от човек, способен да защитава позицията на ЕС. Това означава не просто да има техническа агресивност, но и влияние да утвърди на световната сцена добродетелите на свободния пазар след две години на катаклизми, които налагат отново да защитава позициите си. Въпреки всичките си вътрешни свади за ролята на държавата, Европа има единно мнение по този въпрос, но твърде често го заглушава с безкрайни нюанси.

Блеър щеше да е най-добрият избор, но както изглежда е вън от играта. Същото се отнася за Дейвид Милибанд като външен министър. Вероятно важи и за лорд Манделсън въпреки предположения за обратното. Много вероятно е да няма никакъв британски елемент в окончателния дует, както е много вероятно да няма никого с необходимия авторитет и икономически опит, който да реши най-спешните проблеми на ЕС. Това е голяма загуба за Великобритания, но още по-голяма за Европа.

По БТА