Ще даде ли Белгия своя дзен премиер на Европейския съюз?
Смятан е за майстор на задкулисните сделки: Херман ван Ромпуй, 62-годишният премиер на Белгия – политик, философ, и плодовит автор на поезия, писана на фламандски, но в традиционната японска стихотворна форма хайку, пише ДПА. Ван Ромпуй сега е в светлината на прожекторите, защото се заговори, че може да стане първият президент на блока – най-вече благодарение на опита си на посредник в уреждане на политически спорове.
Роден през 1947 г. в носещия още белезите на войната Брюксел, той учи в класическа гимназия и завършва икономика в престижния университет в Льовен. След университета става заместник-председател на младежката организация на фламандската християндемократическа партия, където си създава репутация на отличен посредник. Издигайки се бързо, той преговаря от името на партията си при сформирането на не по-малко от девет коалиционни правителства между 1980 и 2008 г. Увлича се от японското хайку – тристишия, изградени по схемата пет, седем, пет срички. Ето един пример:
„Капки чакат жар,
за да се изпарят.
И облак стават.“
А за да отбележи ротационните председателства на ЕС от Испания, Белгия и Унгария, които ще ръководят министерските срещи на по-ниско ниво през следващите 18 месеца, той съчини следното хайку:
„Три вълни заедно
нахлуват в залива.
Триото е вече у дома.“
Освен в политиката Ван Ромпуй прави кариера и като писател: автор е на религиозни и философски книги, например „Християнският свят: модерната мисъл“ (1990) и „В търсене на мъдрост“ (2007). Не е ясно дали търсенето му на мъдрост се е увенчало с успех, но в края на 2008 г. той стана министър-председател на Белгия в опит да се сложи край на 18-месечната злъчна вражда между фламандскоговорящата и френскоговорящата общности. Коментатори и от двете общности казват, че той е постигнал учудващ успех през последните 11 месеца и е върнал враждуващите лагери на масата за преговори.
Поддръжниците му в надпреварата за поста на президент на ЕС казват, че неговият опит го прави идеалният кандидат, защото голяма част от работата на бъдещия президент ще се свежда до постигане на единомислие между несъмнено разделените на фракции страни-членки. Но противниците му изтъкват, че той е управлявал страната само за 11 месеца и че най-тежката дипломатическа криза по това време е бил спорът с Холандия за прочистване на естуара на река Шелда, която тече през главното белгийско пристанище Антверпен.
Всъщност, само шестима от 27-те лидери на държавите-членки на ЕС имат по-малък опит като премиери. Затова, казват критиците му, влиятелни европейски държави като Франция и Германия го подкрепят, именно защото му липсва опит и няма да може да засенчи собствените им лидери. Каквото и да се говори, дипломати смятат Ван Ромпуй за един от фаворитите в надпреварата за президент на ЕС. И кой знае? Името му се състои от пет срички и следващото му хайку може да гласи:
„Кой е президент
на Европейския съюз?
Херман ван Ромпуй“.
Ако Ван Ромпуй обаче излезе от белгийското правителство, това може да застраши стабилността на Белгия, се твърди в коментар на агенция Ройтерс. Белгия рискува да се върне към политическата безизходица и силното напрежение между френско и фламандскоезичните общности, ако премиерът Херман ван Ромпуй стане президент на Европейския съюз. Ван Ромпуй, фаворитът за европейския пост, помогна за нормализиране на ситуацията в езиково разделената страна, поемайки ръководството през декември след осемнайсетте месеца на бъркотия и неяснота, които царяха при управлението на предшественика му и съпартиец християндемократ Ив Льотерм.
Политическите анализатори смятат, че християндемократите ще трябва да избират новия премиер и че те вероятно отново ще подкрепят Льотерм. Франкофоните в 10,6-милионна Белгия изразиха тревога от евентуалното завръщане на човека, който рекордно дълго време, цели девет месеца, се мъчеше да състави правителство, което в крайна сметка се разпадна точно преди Коледа 2008 г. Френскоезичният вестник „Соар“ писа в събота, че Ван Ромпуй може да напусне кабинета, само ако бъде заменен от равен нему, и призова либералдемократите да не избират Льотерм. „Опитахме вече, не проработи“, писа вестникът.
При управлението на Льотерм в медиите се зародиха спекулации, че Белгия ще се разпадне като държава. Гуверньорът на централната банка Ги Каден предупреди, че политическият застой може да увеличи бюджетния дефицит, а инвеститорите бяха принудени да определят рискова премия за държавния дълг на Белгия. „Много важно е да не губим време с икономически решения“, заяви икономистът от „Ай Ен Джи“ Филип Леден. „Имаме много голям дефицит и трябва да положим големи бюджетни усилия през 2010 г. Ако отделим няколко месеца за второстепенни икономически въпроси, това може да се отрази на представянето на Белгия занапред“, добави икономистът. Кабинетът очаква бюджетният дефицит през 2010 г. да достигне 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт. По време на правителствената криза през 2007 г. икономистите изчислиха, че политическият риск увеличава с 10 базисни пункта рисковата премия на белгийските десетгодишни държавни облигации спрямо германските. Сега разликата в риска е около 37 процентни пункта.
В Белгия да се смени премиерът е много по-сложно от това да се смени който и да било друг член на кабинета, защото води до оставката на цялото правителство и може да предизвика дебати за всички правителствени постове и политики. Белгийският премиер трябва да постигне консенсус за допълнителните правомощия, които могат да бъдат прехвърлени към автономните райони Фландрия, където официален е фламандският език, и френскоговорящата Валония. Освен това министър-председателят трябва да постигне съгласие за преначертаването на политическите граници на столицата Брюксел.
Въпросът за границите е наболял проблем, който според върховния съд трябва да бъде решен преди следващите федерални избори. На теория правителството има време до средата на 2011 г., но на практика въпросът трябва да бъде решен преди Белгия да поеме шестмесечното ротационно председателство на ЕС през втората половина на следващата година. „Ако Льотерм поеме ръководството, ще се появят кризисни моменти около държавната реформа, но и Ван Ромпуй би имал такива проблеми“, заяви Карл Девос, преподавател по политически науки в университета в Гент. „Ван Ромпуй се ползва с повече доверие сред франкофоните, но нещата не са черно-бели“, каза той.
По време на изборите през 2007 г. Льотерм обеща да делегира повече правомощия на белгийските райони, въпреки желанията на франкофоните, които се опасяват, че подобен ход ще раздели страната. Той вече ги обиди, коментирайки, че те са или прекалено мързеливи, или не достатъчно интелигентни, за да научат фламандски. Вместо това „Християндемократи и фламандци“ може да избере Стевен Ванакере, който е основният министър на партията в кабинета, или да привлече бившия премиер от 1992 г. до 1999 г. Жан-Люк Деан, който сега е председател на френско-белгийската банка Дексиа. Остава обаче въпросът: дали те искат тази работа? „Постът не е подарък за никого. Рискът е много голям, дори за Льотерм. По-безопасно ще е да не го правят“, каза Крис Дешувер, преподавател по политически науки в Брюкселския свободен университет.
По БТА