Ожесточение и безизходица преди президентските избори в Румъния
Флорентина Крачунеску проклина деня, в който е взела кредит, тогава, когато настъпиха години на разцвет за Румъния и хората помислиха, че скоро ще достигнат стандартите в богатите държави от Европейския съюз, което ги окуражи да теглят големи заеми, пише агенция Ройтерс от Букурещ. Но тази година прогнозите са за свиване на икономиката с до 8 процента, а банката на Крачунеску, обезпокоена от кризата, покачва лихвените си проценти. Флорентина се страхува, че може да загуби работата си заради ангажиментите, които пое държавата към Международния валутен фонд за орязване на бюджетните разходи.
Политическата криза спря реформите, застраши отпускането на жизненоважните за икономиката договорени средства от МВФ и влошава все повече ситуацията в страната. Ето защо Крачунеску, 29-годишната полицайка, очаква с безпокойство първия тур на президентските избори на 22 ноември, надявайки се, че победителят ще предостави някакви икономически облекчения. „Едва смогвам със сметките. Страхувам се да не бъда съкратена“, казва тя. „Надявам се новият президент да помогне да страната да излезе от тази криза“.
Очакван да бъде избран на втория тур на 6 декември, новият президент може да посочи нов министър-председател, който тогава ще има възможността за период до три години да продължи с реформите, които никое правителство след падането на комунизма през 1989 година все не успяваше да осъществи. Но цената на икономическия подем в дългосрочен план изглежда ще бъде предшествана от затягане на колана предвид ангажимента пред МВФ за съкращаване на 150 хиляди от 1,3-те милиона чиновници в Румъния, замразяване на заплатите и орязване на пенсиите.
Основните кандидати за поста държавен глава не изпаднаха в детайли за суровите мерки, които трябва да бъдат взети. Но всички от тях предложиха облекчения. Сегашният държавен глава Траян Бъсеску предвижда по-ниски данъци през 2011. Левият лидер Мирча Джеоана обещава облекчения за задлъжнелите домакинства, както и запазването на работните места в държавния сектор, докато продължава кризата.
Никой обаче не казва как ще се справи с бюджетния дефицит, който Румъния трябва да свие до 5,9 на сто от БВП догодина от 7,3 на сто тази година, за да изпълни поетите пред МВФ ангажименти. „Никой не признава, че са необходими болезнени мерки за справяне с кризата, а всички обещават неща, чието изпълнение е невъзможно“, казва Каталин Стойка от социологическата агенция КУРС. Ситуацията може да се влоши в случай, че Румъния се започне реформи, които са в основата на споразумението с МВФ. „Няма друг начин освен болезнени реформи в краткосрочен план в името на устойчив икономически растеж“, казва Николай Александру – Кидесчук, главен икономист на АйЕнДжи Банк в Букурещ.
Румъния, макар и не така силно засегнатата от кризата държава от ЕС като Литва и Латвия , където БВП вероятно ще се свие с 18 процента тази година, все пак пострада доста сериозно. Банковото кредитиране бе основният двигател на икономиката, който позволи почти удвояването на брутния вътрешен продукт през 2008 спрямо 2004. Тази година обаче кредитирането е с 50 на сто по-слабо спрямо 2007. Отдръпването на инвеститорите и политическите конфликти станаха причина за обезценяването на местната валута лея с 20 на сто спрямо еврото. Обезценяването на леята доведе до голямо поскъпване на вносните стоки в страна, където БВП е едва 46 на сто от средния брутен вътрешен продукт на ЕС.
Друг голям проблем е, че румънците взеха заеми в евро, мислейки си, че леята ще поскъпне, защото жизненият стандарт ще се доближи до този в по-богатите страни от ЕС. Само допреди две години бе обичайно хората да дават 65 на сто от месечните си доходи за вноски за кредит, за да си купят апартаменти в разнебитите панелени блокове от времето на комунизма, които струваха почти толкова, колкото на Запад. Лихвите на заемите в евро бяха много по-ниски от тези в леи, а хората си мислеха, че доходите им бързо ще нараснат.
Ето историята на Виорел Ковриг, 36-годишен електротехник, който влез 100 000 евро заем преди три години. първоначално месечната му вноска по кредита била само 300 евро. Сега обаче тя се е удвоила, обърнато в местна валута, и възлиза на около 80 на сто от всички приходи на семейството му. „Мечтаех си, че само след няколко години ще имаме заплати като на Запад и няма да се срамуваме, че идваме от бедна страна“, казва той. „Ако можех да върна времето назад, щях да предпочета да живея в апартамент под наем“. Ковриг е загубил вярата си в политиците и възнамерява да пусне празна бюлетина на 22 ноември. „При сегашната икономическа и политическа ситуация в Румъния изобщо не виждам светлина в края на тунела“, казва той.
В същото време според в. „Зиаре“ електоралното ожесточение достига невъобразими и изключително опасни размери за Румъния. Законите, конституционността на някои особено важни документи, се превръщат в оръжие в може би най-напрегнатите избори от 1990 година насам. Парламентът узакони една лудост: едно правителство, отстранено заради некомпетентност, е упълномощено да състави най-важния документ на управлението: държавния бюджет, пише вестникът. Става дума за правителството на Емил Бок и се питаме: ако е било толкова некомпетентно, че е трябвало да бъде свалено два месеца преди изборите, как може да е компетентно да изработи бюджета? А ако не е некомпетентно, защо тогава беше свалено?
И ако всичко се свеждаше до правителството на Бок, било каквото било. Изменението на закона за функциониране на изпълнителната власт, гласувано по спешност, ще бъде приложимо обаче за всички други правителства. Всички правителства на Румъния, отстранени заради некомпетентност, няма да имат право да издават извънредни постановления в по-безобидни области, но пък ще имат право да издават документи с важността на бюджета. Нима си заслужава такава дългосрочна глупост само заради електоралното ожесточение в момента?
За правото на президента да посочи премиера, независимо от резултата от консултациите с партиите, се спори седмици наред. Стигнахме до второ такова посочване, докато държавата на практика е блокирана. Никой досега не опита логично и здравословно решаване на институционния конфликт в Конституционния съд… Докъде ще стигнем с този ритъм, пита в. „Зиаре“. Какви други институции ще намесим в тази неадекватна електорална борба? Какви законодателни чудовища ще бъдат заченати в тази повсеместна лудост? За съжаление никой, нито партиите, нито президентът не дават признаци, че ще им сложат край.
По БТА