Робот в морето край Истанбул ще прогнозира земетресения
Дали БОБ, роботът, който тези дни бе потопен в морето край Истанбул – 15-милионен град, заплашен от голямо земетресение, ще позволи един ден да се предвиждат тези катастрофи? На това се надяват френските изследователи, които провеждат експеримента.
Това е голяма кутия с форма на куб, поставена на палубата на „Сюроа“ – океанографски кораб на Френския институт за изследване на морето, който се движи в Мраморно море, на около 15 километра от Истанбул, край Принцовите острови. Миналият уикенд кран потопи устройството на 1 200 метра дълбочина. БОБ (Bubbles Observatory module) е сложен въртящ се хидролокатор, който прилича на съоръженията за откриване на рибни пасажи. Но неговата мисия, която ще продължи до 14 декември, се състои в това да наблюдава мехурчетата газ, специално метан, които се отделят от разломите.
„Знае се, че след земетресения има значителни емисии на газове. Желанието е да се разбере дали такива отделяния на газове стават преди, дали има промени в емисиите преди земетресенията, които биха служили за сигнал за тревога“, обяснява геофизикът Луи Жели от Френския институт за изследване на морето. С карта в ръка той показва заплахата, която тегне над Истанбул. В източния край на Мраморно море се намира разломът на земетресенията в района на Измит, които отнеха живота на най-малко 20 000 души през 1999 г.. В западния край на морето се намира разломът на Ганос, където е станало голямо земетресение през 1912 г. „Между тези два разлома нищо не е помръднало от 1766 г.. Този участък е най-опасният“.
„Имайки предвид, че плочите се придвижват с малко повече от два метра на един век, може да се очаква изместване от два до пет метра на дължина от най-малко 80 километра, с магнитуд от 7,2 до 7,4, едно много голямо земетресение“, добавя неговият колега Пиер Анри. „Но не се знае кога то ще се случи“, добавя той. А Шюкрю Юртсевер, турски геофизик на борда на „Сюроа“, добавя, че „ефектът цунами може да бъде голям“ заради силните наклони на Мраморно море.
Безпокойството на жителите на Истанбул е реално в един град с множество стари постройки. Търговец от квартал Бостанджъ, на азиатския бряг на града, обясни наскоро пред АФП, че държи в дома си спасителен комплект – свирка, фенерче, вода, бисквити, медицинска чанта. И че заедно с жена си правят упражнения за евакуация. Най-добро време- 13 секунди. „Всеки път, когато има леко земетресение, безпокойството се възвръща, това се вижда в печата, по телевизията. Тази заплаха е причина за много психологически проблеми“, смята Синан Йозерен от техническия университет в Истанбул, който също е дошъл да се информира за тази мисия.
За да осъществи тази кампания, наречена „Мармесонет“, Френският институт за изследване на морето е разположил на кораба „Сюроа“ комплект от уреди, които допълват БОБ. Подводница без хора изследва морските дълбини и позволява да се правят карти с „висока резолюция“, според специалистката по акустика Карла Скалабрин. Потопени сеизмографи и фиксирани хидролокатори допълват оборудването. Целта на тази изследователска работа, осъществявана в рамките на европейската мрежа ЕСОНЕТ в сътрудничество с Турция, е установяване на постоянни подводни обсерватории край Истанбул.
Япония, САЩ и Канада също установяват сеизмични станции за наблюдение и за околната среда на различни точки от земното кълбо. „Засега не се знае как да се предвиждат земетресенията“, предупреждава Анри. „Донякъде сме в положението на метеоролог с данни за една година, когото питат кога ще се образува торнадо“ .
По БТА