Арктика – новото Елдорадо на Норвегия с природния газ и рибата
Огромното офшорно руско газово находище в Щокман в Баренцово море обещава богат добив, а глобалното затопляне привлича южните риби към северните води. Затова норвежците от Далечния север започват да мечтаят за ново Елдорадо. Киркенес – град с население 6000 души в най-крайната североизточна точка на Норвегия, изграден на фиорд в Баренцово море пред прага на Русия, вече привлича десетки руски риболовни кораби, които разтоварват по 25 000 тона риба годишно и ползват услугите на пристанището.
В арктическото градче има едва шепа магазини с двуезични руско-норвежки надписи. Обаче се строи нов хотел, което е знак за дискретна експанзия. Всички обсъждат огромния газов проект в Щокман – техническо предизвикателство на около 600 км от норвежките и руските брегове. „Предвиждаме да работим повече за енергийния сектор“, обяснява инвеститорът Тронд Хауканес, който хвали норвежката ефикасност в противовес на руската бюрокрация. Защото „Газпром“ (в съюз с френската компания „Тотал“ и норвежката „Статойл“) „ще се нуждае от надеждна база за услуги“, въпреки че повечето земни инфраструктури ще се строят от руската страна.
Ако обектът бъде завършен, извличането на природния газ може да започне след 3 до 5 години и да трае 80 години. Този газ може да захранва руско-германския газопровод „Северен поток“, чиято цел е да свърже директно Русия и Германия, минавайки под Балтийско море. Едно от предизвикателствата ще е да се доведе квалифициран чуждестранен персонал в региона, тъй като Норвегия наброява по-малко от 5 милиона жители, признава Хауканес. А „когато преговаряте с руснаците, трябва да имате зареден пистолет в джоба“, добавя полу-сериозно Руни Рафаелсен, шеф на норвежкия Баренцов секретариат, натоварен с развитието на руско-норвежкото сътрудничество.
На 500 километра по на запад норвежкият арктически град Хамерфест вече започна, след множество спънки, втечняването на природен газ, извличан на 150 км от крайбрежието от находището Сноехвит („Снежанка“). Проектът вече погълна много повече пари от предвиденото. Арктика може да съдържа богати газови и петролни залежи, включително в норвежката си част, но разходите по експлоатацията и рисковете за околната среда налагат предпазливост. „Става дума за много суров климат и не трябва да поставяме в опасност запасите си от риба. Дебатите в Норвегия ще са бурни“, обобщава новият норвежки министър на финансите Сигбьорн Юнсен. Според Огдейр Даниелсон, експерт по енергийните въпроси от Баренцовия секретариат, Щокман може да се окаже „последният разработен в Арктика офшорен проект“, тъй като се намира в район от световно значение, който се нуждае от опазване. Наплив на петролни танкери би увеличил опасността от петролен разлив и замърсяване.
При всяко положение е възможно Норвегия и особено арктическата й част да приютят най-богатата рибна популация в Европа заради повишаването на температурата на водата и растящата популация на растителни и животински видове. В региона вече се намира най-многобройната популация на треска, която рядко се среща в останалата част от Европа заради интензивен риболов. Многобройни видове ще напуснат южната част на континента и ще отидат на север и североизток към норвежките и руските арктически брегове, обяснява директорът на норвежкия Полярен институт Ян-Гунар Винтер. „Тази промяна вече е започнала. От пет години виждаме по-малко треска в голямата риболовна зона при Лофотенските острови. Вече трябва да се ходи на север“, каза той.
По БТА