„Топол-М“ и „Булава“ спират преговорите за стратегическите оръжия
Андрей Терехов
Преговорите за нов договор, който да ограничи стратегическите въоръжения на Русия и на САЩ, се бавят заради нежеланието на Москва да продължат американските проверки във водещото руско предприятие за производство на междуконтинентални балистични ракети. Освен това, федерацията не желае повече да предоставя на американците информация за техническите данни на своите оръжия, както правеше досега. Тези сведения за хода на двустранните конфиденциални преговори изтекоха в блога на известен американски експерт по неразпространението.
Ръководителят на Инициативата за ядрена стратегия и неразпространение към фондацията „Нова Америка“ Джефри Луис представя доста подробно проблемите, очертали се по време на руско-американските преговори за замяна на изтичащия договор СТАРТ-1. Те засягат процедурите за верификация. Луис публикува своя коментар на фона на мощната информационна блокада, наложена върху преговорите от Москва и Вашингтон. Допълнителна тежест му придава неотдавнашното изявление на началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Николай Макаров. „Има редица проблеми по контрола, на първо място относно инспекциите и някои цифрови данни, които се обсъждат в момента по време на преговорния процес“ – заяви генерал Макаров, цитиран от Би Би Си.
Според Луис основен препъни камък са станали руските усилия за премахване на онези положения от СТАРТ-1, които осигуряват на американците възможността за мониторинг във Воткинския завод. Москва уж настоявала също в новия договор да няма забрани да се шифроват телеметричните данни, изпращани в контролните пунктове при пробно изстрелване на ракети. „Основната причина е, че Русия произвежда нови ракети, „Топол-М“ и „Булава“, а САЩ – не. Затова мерките за мониторинг са обременителни само за Руската федерация“, пише експертът в своя блог. Във Воткинския завод (Удмуртска република) Русия произвежда както „Топол-М“ и „Булава“, така и ракети РСН-24 с разделящи се бойни части с индивидуално насочване.
СТАРТ-1 дава на американските инспектори правото да водят наблюдения по периметъра на предприятието. Руснаците обаче не могат да присъстват на съпоставим обект в САЩ – Щатите спряха производството на ракети „Пийскийпър“ и федерацията изгуби правото на мониторинг в завода, разположен в щата Юта. Междувременно в град Воткинск действа и до днес обект за непрекъснато наблюдение, обслужван от 20 инспектори на САЩ. Американските наблюдатели виждат готовата продукция на своите монитори при излизането й от завода. Технически устройства определят габаритите на товара, записват и съхраняват екранния образ, съобщи Интерфакс.
Данните се събират в специален център, където денонощно дежури чуждестранен персонал. Ако поредният вагон не буди подозрения, тоест ако дължината му е по-малка от тази на една ракета, наблюдателите вдигат бариерата и включват зеления сигнал на светофара. Всички едрогабаритни вагони минават подробна проверка. Освен това, най-малко два пъти в денонощието инспектори обикалят периметъра на завода независимо от времето навън. Москва отбелязва едностранния характер на този мониторинг; според нея, американските инспектори трябва да си съберат багажа и на 5 декември, щом изтече срокът на СТАРТ-1, да си заминат обратно за САЩ. Междувременно се появиха разногласия във връзка с техническата информация за ракетите, получавана от Русия и от САЩ по време на изпитания. Федерацията изпробва нови ракети като „Топол“ и „Булава“, докато Щатите извършват „сравнително безинтересни тестове на ракети, изпратени вече в складовете, например на Минитмън 3 „Глори Трип“, пише Луис.
„Независимая газета“ помоли руски военен експерт да коментира изявленията на американеца. Пожелал анонимност поради конфиденциалния характер на преговорите, специалистът съобщи, че проблемите са представени вярно. Запитан дали президентите Дмитрий Медведев и Барак Обама ще могат да приключат тези въпроси на срещата си в Сингапур през уикенде, нашият събеседник предположи, че първо би трябвало да го сторят експертите. Очаква се задачата да бъде решена от екипите на помощник-държавния секретар на САЩ Роуз Готемьолер и на Анатолий Антонов, директор на департамент в руското външно министерство, които преговарят в Женева.
Владимир Белоус, генерал-майор в оставка и кандидат на военните науки, отбеляза в интервю за „Независимая газета“: „Американците имат желание да бъде запазена днешната система за верификация, за да получават оперативни данни за събитията в сферата на ракетно-ядрените оръжия на Руската федерация. Проверките във Воткинския завод са изгодни единствено за САЩ“. Експертът обаче гледа по различен начин на проблема с достъпа до тактико-техническите характеристики на ракетите – данни, осигурявани от телеметрията. „Договорът СТАРТ-1 предвиждаше размяна на телеметрични данни, предавани на земята от ракетите по време на изпитания. Това спомага да се повиши нивото на прозрачност и доверие. Докато се подготвя ново споразумение, надали е целесъобразно да се отклоняваме от мерките за прозрачност“, каза той. Специалистът припомни също, че в момента американците изпробват противоракетни оръжия и за Русия ще е изгодно да получава съответната телеметрична информация. Ще отбележим, че споменатият вече Луис не подминава и нагласите на редица представители на Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ, които настояват да се шифрират телеметричните данни, предавани от ракетите.
Агенцията използва ракети Минитмън 2 като мишени по време на противоракетни изпитания и СТАРТ-1 задължава САЩ да предоставят на Русия всички телеметрични данни за този тип носители. В крайна сметка обаче тази информация може да разкрие целите на полетните изпитания и характеристиките на съответните противоракети. „Според мен, някои американски чиновници се страхуват Русия да не използва нешифрираните данни за ракетите Минитмън 2 от изпитанията на ПРО с цел да получи сведения за възможностите на ракетите прехващачи“, посочва Луис. Експертът от САЩ информира освен това, че руснаците настояват за увеличаване на проверките по места, чрез които може да бъде установен реалният брой бойни заряди, монтирани на носителите. Още през май т. г. в доклад на Изследователската служба към Конгреса на САЩ бе съобщено: „Военноморските сили на САЩ информират, че руските изисквания за проверка на бойните заряди в подводници на САЩ, носещи балистични ракети, може да нарушат плановете за експлоатация на подводниците и за техните операции (…) Предвидените в СТАРТ-1 ограничения върху броя бойни заряди, които може да бъдат свалени от ракетите с морско базиране Трайдънт, също може да заплашат в бъдеще плановете за разполагане на активите на флота“.
Според Луис, като настоява за такива проверки, Москва търси подход към решаването на проблема с т. нар. възвратен потенциал на САЩ. „Руснаците намаляваха своите стратегически ядрени сили чрез унищожаване на ракети, а САЩ предимно демонтираха бойни глави и в крайна сметка се сдобиха със значително количествено предимство (по брой на складираните бойни глави)“, пише Луис. Москва се опасява, че Вашингтон би могъл бързо да монтира отново върху носители складираните бойни заряди, затова настоява съществено да бъдат намалени и средствата за доставка на ядрено оръжие. Както вече информира „Вашингтон пост“, в края на октомври съветникът на американския президент по националната сигурност Джеймс Джоунс може би е представил в Москва предложение за компромис по броя на носителите – близо 700 единици. Тези дни обаче заместник-държавният секретар на САЩ по контрола над въоръженията Елън Таушър съобщи, че Вашингтон е много разочарован от отговора на Москва. Вероятно Воткинск и телеметрията заедно с други неизвестни разногласия засега надделяват. Москва впрочем застъпва позицията, че нищо не е съгласувано, докато не бъде съгласувано всичко.
По БТА