Холандският Хари Потър също може да оглави ЕС
Преди седем години повечето холандски гласоподаватели биха сметнали за смешна идеята, че техният скован на вид нов министър-председател, Ян Петер Балкененде, може някой ден да бъде споменаван като претендент за поста президент на ЕС. Балкененде на практика бе непознато име за холандците, когато неговата Християндемократическа партия спечели парламентарните избори на 15 май 2002 г., и на 45-годишна възраст го направи министър-председател. Само девет дни преди това активист от левицата уби Пим Фортуин, основател и лидер на партията Лист Пим Фортуин (ЛПФ), за който се смяташе, че ще е новият министър-председател и ще смачка всички големи партии.
Първото политическо убийство в модерната история на Холандия постави началото на нова ера за страната. Фортуин беше първият политик, който се престраши да говори открито за проблемите, свързани с миграцията. След смъртта му политиците започнаха да се надпреварват един друг в опитите си да имитират имиджа му на мъченик. И новите, и вече утвърдените политици усвоиха стила, тона и идеите на Фортуин, който бе заявил, че „винаги ще казва каквото мисли и ще прави каквото казва.“
Политическият климат на Холандия започна да се характеризира с остри и неприкрити конфронтации. Балкененде, който се е обучавал в сърцето на традиционната Христиандемократическа партия, се опита да се противопостави на този нов стил. Като бивш професор по право в християнския университет „Врие“ в Амстердам и специалист по въпросите на християнството и социалната политика, той се обяви против пост-фортуинския конфликтен стил. Впоследствие той бе обвинен, че е „твърде старомоден“ и че представлява „старата школа“ християндемократи, които, както се смяташе тогава, нямат повече място в националната политика.
Но критиците сбъркаха: седем години по-късно, след още едно брутално политическо убийство – това на режисьора Тео ван Гог от мюсюлмански фундаменталист – и след като се изредиха още четири коалиционни правителства, Балкененде все още е в центъра на политическата сцена на Холандия. Макар че никога не е вдъхвал привързаност към себе си, той си спечели уважение, като преследваше упорито политическите си цели през един бурен период. Мъжът, когото чуждестранните медии често наричат холандския Хари Потър – заради момчешките му черти и очилата, напомнящи за момчето магьосник от легендарната поредица – си остана един от малкото гласове, които звучат различно от агресивния политически тон.
В Холандия политическите опоненти на Балкененде продължават да го критикуват заради решението му да осигури „политическа подкрепа“ на Джордж Буш във войната в Ирак през 2003 г. Формално, холандците подкрепиха САЩ, но не изпратиха войски в Залива – компромисно решение, което гарантира, че страната няма да се компрометира независимо от развоя на войната. По сходен начин Балкененде не се обяви за официален кандидат за президент на ЕС, но според дипломати неговите съветници активно агитират в негова полза. Ако действително получи поста, той винаги би могъл да каже, че не го е искал, а че по-скоро Холандия – а не той – не може да си позволи да отхвърли такъв висок пост в Брюксел. Ако пък не го получи, той може да продължи да управлява без да е отслабил политическите си позиции, и винаги да може да се аргументира с думите си, че един министър-председател трябва „да работи упорито и да служи на обществото с огромен ентусиазъм“.
По БТА