Известно ли е на пожарната в София, че във Варна няма огън без ТИМ?
Точно, когато си помислих, че българската журналистика е ударила дъното и няма накъде повече да пропада в слугуването на статуквото, дъното се разтвори и откри ново дъно. Направиха го варненски журналисти, които разпространиха декларация срещу опитите гражданското общество във Варна, приспано в цялата страна от години, да бъде събудено.
Във Варна, в която се появиха наченки на опити за гражданско пробуждане, местни журналисти се опитаха да потопят града обратно при останалите, в блатото на посредствеността и на войнственото отношение към другостта, към проявата на обществена нетърпимост към далаверите на олигархията.
Ето какво са написали „храбреците” от няколко варненски медии, някои от които кореспонденти на централни и национални (като БНР и БТА), срещу отчаяните опити на граждански инициативи да поставят под съмнение всесилието на групировката ТИМ и „правото” й да се разпорежда в града, включително с части от морската градина.
“Ние не се страхуваме да посочим имената и организациите на тези „защитници“ на интересите на варненци – това са „екологът“ Николай Цветков, Светлозар Николов от Организацията за обществена самозащита „Едно“(?!), архитект Калина Павлова, представителите на т.нар. обединени граждански сдружения и целият кръг техни сподвижници. Категорично заявяваме,че ще бойкотираме изявите на тези хора, въпреки че по принцип подкрепяме всички смислени прояви на гражданското общество. Такива организатори на неадекватни „активности“ обаче маргинализират и обезсмислят истински стойностните и естествени протести, които са израз на смелост и непримиримост към всяка несправедливост. Не можем и да не си зададем въпроса кой издържа тези „защитници“ на истината, които по цял ден обикалят институции и пресконференции, кой финансира провеждането на брифинги, митинги и граждански неподчинения?! Ние, журналистите във Варна държим на професионалното си име и няма да занимаваме обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи!”.
Цитатът от декларацията, която обикаля интернет от два дни, взех от статия на Едвин Сугарев, който вече е обяснил що за достойна за презрение е тази акция. Но, за съжаление, има и какво да се добави.
Както става ясно от цитата, авторите „не се страхуват” да застанат на страната на силния, от когото трепери май цялата държава, а не само Варна.
Да беше партия, да призовем да се разпусне заради подобна проява. Да беше ДС, да приканим към пълно и безкомпромисно разкриване на архивите й…
Но е „група журналисти” (които дори имат претенцията да говорят от името на журналистите изобщо), представители на медии, някои от които централни. Как да призовеш „четвъртата власт” към подобни неща – нали веднага ще се окажеш цензор, душител на свободната журналистика, макар да е свободна в случая да се гаври именно със свободата на гражданските инициативи в угода на известни на всички господари.
Кой им пречи на въпросните „професионални журналисти”, възмутени от активността на някакви си граждани, да ги пренебрегват (както обикновено се прави у нас в такива случаи)?
Как кой, господарят с парите, явно. На него му е малко медийното затъмнение, той иска да освети „злодеите” сред гражданството, които дръзват да не му се подчиняват. И си поръчва заклеймяване от страна на хора, които твърдят, че държат на журналистическото си име.
Впрочем, когато тези „храбреци” си били задавали въпроса, кой издържал ходенето по пресконференции (ау, ужас, как смеят!) и др. подобни дейности на атакуваните от тях граждани, защо не намерят отговора? Нали са истински журналисти!
Защото за самите „смелчаци”, подписали декларацията никой не задава подобни въпроси – колкото от страх, толкова и поради факта, че не се налага. Всички знаят. А и шефовете май държат да се знае. Което означава само едно: демонстрация на сила, на чувство за безнаказаност, на рекет в особено големи, нагли мащаби, срещу самото гражданско общество.
Но не го правят самите заинтересовани лица. Наемат си за тази цел други лица, които се ползват с „имунитета” на свободата на словото по силата на професията,която упражняват, поради което няма да бъдат призовани от съда да отговарят за сплашването на гражданите.
Дори и да приемем, че конкретните граждани, които прекалявали с брифингите, не са представителни за широкия спектър настроения сред обществото, то опитите да бъдат смачкани са предупреждение към всеки, който би дръзнал да постъпва като тях.
Особено перверзно е, че досега това се правеше чрез преследване на отделни журналисти с неудобно за властта или нейни приближени поведение. Сега вече отделни журналисти са обединени в група за сплашване на граждани, които пречат на олигархията.
Още текстове в блога на Иво Инджев