Външната политика на Германия – нова игра на домино

Гидо Вестервеле. Снимка: ДПА/БТА

Новият американски посланик в Германия Филип Мърфи се представи неотдавна на берлинчани на среща в стил Обама в Хумболтовия университет. „Отношенията между Германия и Америка са най-важните през последните шейсет и няколко години“, каза той. Това може да е било вярно за времето, когато все още имаше Берлинска стена, точно на запад от мястото, където г-н Мърфи започна да се сприятелява с младите жители на Берлин. Но вече не е така след падането на стената преди двадесет години.

Докато я имаше стената, Западна Германия бе на фронтовата линия на конфронтацията между Запада и Съветския съюз. Падането на стената – чиято 20-годишнина европейските лидери отпразнуваха тази седмица с фойерверки и събаряне на 1000 големи плочки домино от стиропор, рисувани на ръка – увеличи населението на Германия с една четвърт, територията й – с две пети, а икономиката – с една десета. Не само Франция и Великобритания си задаваха тревожния въпрос дали германците ще се върнат към арогантните си привички. Всъщност относителната тежест на Германия намаля. Днес Германия е средно голяма държава, чието влияние остава силно в Европа, но е много по-малко извън пределите на континента.

Ангела Меркел, която току-що започна втори мандат като канцлер, е наясно с това. Но тя иска гласът на Германия да се чува. Дипломацията е сред любимите занимания на Меркел, както и източник на нейната популярност. Най-голямата задача на Германия през следващите двадесет години, каза тя пред журналист тази седмица, е да помага за решаване на конфликти извън нейните граници. Сред държавите в ЕС тя е с най-голяма територия и БВП, а сред държавите в НАТО – втора след Америка по същите показатели. Госпожа Меркел не управлява свръхсила, но има основания да претендира, че е лидер на много важна държава.

През първия си мандат тя бе предпазлива и проявяваше селективност. Оглави усилията за постигане на съгласие за борба с климатичните промени, позиция, която смята да запази и на срещата на високо равнище в Копенхаген следващия месец. В самото начало на финансовата криза тя предупреди, че необузданите финансови спекулации са опасно нещо, а откакто кризата се развихри, тя настоява за по-строги регулаторни мерки. За да се предотврати нова криза, изтъква Меркел, светът трябва да възприеме умерения вариант на германския капитализъм и социалната пазарна икономика на Германия.

Но по въпросите на войната и мира, Германия все още не се е освободила от задръжките си. Тя изпрати в Афганистан третия по численост контингент от силите под командването на НАТО, но те са ограничени в по-спокойната северна част на страната. Германия търгува много повече от Америка с държави, създаващи проблеми, като Русия и Иран, което й дава потенциал за влияние, но също и причини да не се конфронтира с тях. Въоръжените й сили са „последни по гъвкавост, мобилност и поддръжка сред водещите армии в ЕС и НАТО“, казва външнополитическият анализатор Кристиан Хаке.

Г-жа Меркел започва своя втори мандат в променен свят. Джордж Буш отстъпи президентския пост на Барак Обама, който иска да „рестартира“ отношенията с Русия и да преговаря с Иран. Германия има нов външнополитически екип. Гидо Вестервеле, водач на Свободната демократическа партия – либерали, иска да се изяви като министър на външните работи. Карл-Теодор цу Гутенберг, новият министър на отбраната, е един от най-популярните политици в Германия. А ЕС скоро ще се сдобие с нов президент на Европейския съвет и върховен представител по външната политика с разширени правомощия.

Г-жа Меркел и нейните колеги излъчват сигнали, че и в политиката могат да настъпят промени. Тя замина за Париж, за да участва заедно с Никола Саркози във възпоменателните церемонии за края на Първата световна война. Това е премиера за германски канцлер и знак към онези (особено в Париж), които желаят нова епоха за френско-германските отношения. Седмица по-рано тя стана първият от 52 години германски канцлер, който произнесе в американския Конгрес, и се изказа най-остро за Иран, обещавайки „нулева толерантност“ към разработването на ядрени оръжия и „твърди икономически санкции“, ако диалогът се провали.

Има очаквания, че Германия може да разшири ролята си в Афганистан и Пакистан, може би дори да предизвика общественото мнение, като изпрати още войски.  На въпрос неотдавна дали правителството ще промени условията на мандата за мисията в Афганистан, който изтича през декември, г-н Цу Гутенберг отговори достатъчно неясно, за да не ограничава възможностите си за взимане на решения.

По настояване на г-н Вестервеле, новото правителство предложи да започне преговори за изтегляне на останалите на германска земя американски ядрени оръжия – идея, която звучи скромно, но може да има сериозни последици. Тактическите оръжия, които са няколко десетки, не са кой знае колко полезни от военна гледна точка и изтеглянето им било допълнение на дългосрочната цел на Обама да премахне ядрените оръжия. Но то може да подразни съюзници като Турция, които разчитат на ядрения чадър на Америка. Изтеглянето на американските ядрени оръжия от Германия „трябва да е част от по-голяма промяна вътре в НАТО“, която би могла да включи прилагане на политиката на ядрено възпиране в Близкия изток“, посочва Хенинг Рике от Германския съвет за външни отношения.

Обвинявана в плахост през първия си мандат, когато нейният Християндемократически съюз бе в широка коалиция с германската Социалдемократическа партия, г-жа Меркел иска да започне партньорството със свободните демократи с повече решителност. В първото си обръщение към Бундестага на 10 ноември, тя се изказа рязко за пораженията от икономическата криза. Утрешните стени ще бъдат съборени, каза тя на тържествата за годишнината от падането на Берлинската стена, само ако държавите са готови да „отстъпят част от правомощията си на международни организации, каквото и да струва това“. Тези думи бяха предназначени за Копенхаген, но може да се отнасят също за НАТО и ЕС. Госпожа Меркел вероятно е наясно, че Германия е влиятелна само като играч в екип.

По БТА