Война + кюрди + оръжия = успешен филм в Турция – видео

Ъшъл Егрикавук

Плакат за турския филм „Дъх – Да живее отечеството“

Отношението на турското общество към кюрдския въпрос в страната се е променило значително в последно време. Само преди десет години журналистката Надире Матер публикува творба със заглавие „Книгата на Мехмед“, в която интервюира 42 мъже, служили в Югоизточна Турция, но книгата бе изтеглена от продажба, скоро след като се появи на рафтовете. Днес обаче около 3 милиона души побързаха да гледат филм, който претендира, че засяга същия въпрос. Дали това е истински обществен напредък или културната индустрия умно използва кюрдския въпрос?

Десет години след като една книга за турските ветерани от югоизтока беше свалена от полиците скоро след излизането си от печат, турският обществен пейзаж коренно се промени и един филм, който също твърди, че е за кюрдския проблем, бе посрещнат от любопитна аудитория. Надире Матер бе сред първите автори, публикували интервюта с войници, участвали в сблъсъците срещу Кюрдската работническа партия (ПКК). „Никой от нас не каза „Ако умрем, ще сме мъченици, с радост ще го направим за нашата родина“. Никой никога не прошепна такива думи,“ казва мъж, поискал името му да бъде запазено в тайна в книгата на Матер.

„Книгата на Мехмед“ бе публикувана през 1999 г., но изтеглена от продажба скоро след това. Разказите в нея не отразяват единствено гледната точка на войниците, но предлагат на читателите една история, различна от тази, предлагана от общия медиен поток. Много войници разказват за травмите си след преживяването на толкова смърт, мъст и шок. „Преди казармата споделлях националистически убеждения“, казва един от войниците. „Армията обаче няма нищо общо с това. Запитах се за кого съм тук? Защо правя това?“

Десет години по-късно, филм, който претендира, че засяга същия въпрос, предизвика голям интерес. Филмът „Дъх – Да живее отечеството!“ е бил гледан от близо три милиона души досега, заемайки 192-ото от 250 места в класацията на най-добрите световни филми на сайта imdb.com (International Movie Database). Макар че премиерата на „Дъх“ в кината бе едва преди три седмици, филмът се разпространяваше широко в Интернет години наред. Действието му се развива в малка военна база на турската граница и се съсредоточава върху съперничеството между турски лейтенант и лидер на ПКК, отказал се от следване по медицина, който през целия филм заплашва, че ще убие лейтенанта.

http://www.youtube.com/watch?v=nQDnN5fPA0M
„Това е наистина добър филм,“ заяви началникът на генералния щаб ген. Илкер Башбуг, след като гледа лентата с други армейски командири. „Събитията са добре илюстрирани. Вероятно бих могъл да кажа, че това е един от най-добрите филми за борбата срещу тероризма“. Много представители на Народнорепубликанската партия и Партията на националистическото действие, както и журналисти са съгласни с мнението на ген. Башбуг. Но все пак, има много други, които не са съгласни, че „Дъх“ е реалистичен или обективен. Сред тях е Фърат Юджел, писател и главен редактор на „Алтязъ“, месечен киножурнал.

„Това е милитаристки филм,“ каза Юджел пред „Хюриет дейли нюз“. „Популярността му се дължи на това, че гъделичка националистическите чувства и на широкото му разпространение. Въпреки че филмът твърди, че кюрдският въпрос не може да бъде решен чрез война, естетическият и концептуалният му подход все пак е прекалено милитаристки и националистически“. Надире Матер е съгласна. „Това, което филмът ни представя, е наистина проблематично“, каза тя пред „Хюриет дейли нюз“. „Той възвеличава смъртта, войната и милитаризма. Подхранва омразата като я романтизира с облаци и планини“.

Въпреки критиките популярността на „Дъх“ нараства в Турция и по света. А какво говори това за начина, по който културната индустрия разработва въпроси като войната? Все пак „Дъх“ не е единственият филм за кюрдския въпрос. Турската кино индустрия напоследък започна да засяга темата чрез по-умерени филми като „Видях слънцето“, „Ези-тура“, „Бурята“ и „На път за училище“. Възможно ли е тези филми да са доказателство за напредък към отварянето на табутата, погребани в кюрдския проблем? „Кюрдският въпрос не можеше да си проправи път в кината преди заради „чувствителността“ на Турция към проблема. Не може да очакваш това в обстановка, в която хората са съдени, пращани в затвора и убивани, защото говорят по такива теми,“ казва Матер. „Сега обаче се надявам, че въпросът ще бъде тема на обсъждане, от правилната следна точка“.

Юджел обръща внимание върху ролята на медиите при представянето на тези филми пред публиката. „Филмите може да имат положителен ефект, стига да предизвикват диалог по въпроси, за които не се говори често. Така, дори милитаристки филм като „Дъх“ може да направи това. Но медиите са също тези, които ще направят възможен диалога. Те обаче не може да сторят това като наричат „антимилитаристки“ един филм, който величае оръжията и мъжествеността. Ако постъпят така, този, който има полза от това, ще приеме филма, и именно това е, което стана с „Дъх“, заяви той.

Все пак, един въпрос остава без отговор. В тези трудни времена, когато да служиш като войник на изток все още се смята за рисковано, какво би станало, ако книгата на Матер бе екранизирана вместо „Дъх“? Дали и този филм щеше да бъде нареден сред 250-те най-добри в света? Отговорът изглежда ясен.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.