Демография по балкански – войната продължава с други средства

Карикатура: балканнет

Пред болница в Белград две места за паркиране са резервирани за родители с бебета. Плакат изобразява щъркел, който доставя бебе, което след това се откарва с кола. Важното е, че има само две места. Сръбското население се свива. Демографията предизвиква тревога в много балкански страни. В Босна и Косово въпросът може да бъде фундаментален. В Македония предложение на правителството да бъде давана финансова помощ, която да окуражава малко раждащите македонки да имат повече деца, но да изключва раждащите много деца албанки, бе отхвърлено от Конституционния съд през април.

Горан Пенев, сръбски демограф, казва, че неговата страна има 7,2 милиона души (без Косово). Но Сърбия има едно от най-застаряващите населения в Европа и нисък процент на раждаемост и затова населението намалява с 30 000 души всяка година. Това не е защото сърбите стават по-богати и искат по-малки семейства. По-скоро военните години и последвалите икономически трудности съсипаха славяните в бивша Югославия, което доведе до по-малко деца, голяма емиграция и много аборти. Г-н Пенев се опасява, че в най-лошия случай населението на Сърбия може да се свие до средата на века до 6 милиона.

Населението на Хърватия, което сега е 4,4 милиона, също намалява, макар и не толкова драстично. Както в Испания и Италия, и в Хърватия влиянието на католическата църква рухна. Регионите, населени със сърби, които избягаха през 1995г. остават рядко населени. Плановете те да бъдат заселени с етнически хървати от други страни до голяма степен се провалиха. По подобен начин сърбите, които виждаха демографско спасение в стотиците хиляди сърби, нахлуващи от Босна, Хърватия и Косово през деветдесетте години, бяха разочаровани.

В Босна демографията е висша политика. При последното югославско преброяване през 1991г. Босна имаше население от 4,3 милиона души. Сега то се оценява на само 3,8 милиона , благодарение на емиграцията и около 100 000 убити във войната. Но никой не знае точната цифра, а времето до преброяването през 2011 година изтича. През октомври бошняците и хърватите отхвърлиха закона за преброяването. Милорад Додик, премиер на Република Сръбска, сръбската част на Босна, заяви, че ще приеме преброяването само, ако има въпрос за етническата им принадлежност. Бошнячките лидери се опасяват, че Додик иска да покаже колко малко несърби живеят в Република Сръбска, което ще му даде повече причини да попита защо съществува босненската държава.

В Косово, както в Босна, демографията е война с други средства. Етническите албанци бойкотираха преброяването през 1991г. Според оценка от 2006г. броят на жителите на Косово е 2,1 милиона, като малко над 90 процента от тях са косовски албанци. Обаче Мимоза Души, демограф, оценява, че сега в Косово има 2,5 милиона души. Последиците може да бъдат огромни. Косово направи на своето сръбско малцинство големи отстъпки, за да си осигури признаване от Запада, но повечето сърби отказват да участват в институциите.

Оливер Иванович, сръбски правителствен служител, който се занимава с Косово, вярва, че там няма повече от 115 000 сърби. Някои косовари може да се чудят защо толкова малко хора заслужават толкова специално третиране. Г-н Иванович казва, че косовските сърби няма да участват в преброяването през 2011г. То ще бъде лесно за манипулиране, казва той, добавяйки, че всъщност в Косово има само 1,7 милиона албанци.

Раждаемостта в Косово също намалява. Г-жа Души смята, че нивото е 2,2, малко над нивото, необходимо за стабилно население. През 1950г. , казва тя, то е било 7,8, а през 1990г. то е било 3,6. Още по-драматичен е сривът на ражаемостта в самата Албания -от 2, 0 през 2000г. до 1,33 през 2007г. През 1999г. населението на Албания бе 3,3 милиона, но през 2008г. то спадна до 3,1 милиона. Това не е защото албанките раждат по-малко деца, а защото много жени в детеродна възраст емигрираха. Толкова за всички тези балкански щъркели.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.