Защо Нобеловият лауреат Обама няма нито един външнополитически успех
Ричард Бийстън
След по-малко от месец президентът Барак Обама ще отпътува за Осло, за да получи Нобеловата награда за мир, присъдена му не за това, което е направил, а за това, което членовете на журито се надяват, че ще постигне през първия си мандат. Американският лидер е почти винаги много убедителен с речите си, но когато се качи на подиума в Осло, за да да произнесе благодарствено слово, ще има нужда от цялата си ораторска дарба.
Обама пътува много повече от всеки друг американски президент през първата година от мандата. Той произнесе вълнуващи речи към арабския и мюсюлмански свят, протегна ръката на приятелството към стари съперници като Иран, опита се да натисне „рестарт клавиша“ с Русия и очарова европейците, доволни, че се отърваха от Джордж Буш. След близо десет месеца управление обаче неизбежното заключение е, че външната политика на Обама е в беда.
Независимо дали става въпрос за Афганистан, Близкия изток, климатичните промени или Иран, кабинетът на Обама изглежда слаб, разединен и объркан. Много се изписа за сегашните дебати в Белия дом и за това, че президентът все още не е определил следващия етап от стратегията за Афганистан. Докато някои приветстваха внимателния му и обмислен подход, в действителност проточилите се дебати подкопаха доверието към Америка. Сред обвиненията в колебливост духът на американските войски на фронта отслабва. Подкрепата от съюзниците на НАТО също е под въпрос. Талибаните са окуражени и по-малко склонни да преговарят, смятайки победата за въпрос на време. Независимо колко подкрепления ще изпрати Обама, щетите вече са налице.
Външнополитическите му неуспехи не свършват дотук. По-рано тази година имаше надежда, че той ще внесе напредък в Близкия изток, където палестинско-израелските преговори са замразени. След като първоначално предприе твърд курс към Израел и настоя за прекратяване на строителството на еврейски селища, правителството внезапно отстъпи този месец. Този път за неуспеха бе обвинена Хилари Клинтън, държавния секретар на САЩ, която приветства Израел за „небивалите“ отстъпки, независимо от намеренията му да продължи изграждането на селища. Резултатът бе подкопаване на доверието в президента Абас, умерения и подкрепян от запада палестински лидер, който заяви, че ще се оттегли преди изборите следващата година.
Въоръжената групировка Хамас, която управлява ивицата Газа, ще се възползва в огромна степен от намалялата подкрепа за Абас. Иран също се очаква да се облагодетелства от този факт. Най-неотложният въпрос е предполагаемият стремеж на Иран да се сдобие с технология за изграждане на ядрена бомба. Първоначално Обама даде на Иран срок до септември да приеме ограниченията върху програмата си, най-вече за обогатяването на уран. Срокът сега се удължи до края на годината без ясна идея какво ще стане, ако иранците не го спазят.
Не е справедливо обаче Обама да бъде обвиняван, ако не бъде постигнато споразумение на конференцията за климата в Копенхаген следващия месец. Въпреки това Америка, като най-голям източник на парникови газове, има отговорност да застане начело. В най-добрия случай Копенхаген сега се възприема като етап към по-късно споразумение.
Множеството привърженици на Обама ще изтъкнат, че встъпвайки в длъжност миналия януари той наследи тежки проблеми. Трябваше да се справи с икономическата криза в страната, поведе ожесточена борба за прокарване на здравната реформа в Конгреса и получи в наследство две войни. Това сигурно е така, но той го знаеше, когато се кандидатира за президент. Всички външнополитически проблеми бяха ясни още преди той да стъпи в Белия дом.
По БТА