ЕС – нажежени телефони преди часа на избора
Опасностите пред избирането на президент на ЕС
Анекдот, който си разказват служители на Европейския съюз: „Кое е най-горещото място в Европа?“ Отговорът е „телефонът на Фредрик Рейнфелд“. Шведският премиер е ротационен председател на ЕС до края на годината и му е възложена задачата да води преговорите за определяне на първия постоянен президент на съюза преди срещата на върха на 19 ноември. Служители твърдят, че през последните дни Рейнфелд и неговият екип постоянно са на телефона – те разпитват всички национални лидери в ЕС за техния избор. „Всяка от 27-те страни трябва да бъде изслушана. Мога да ви уверя, че да се свържеш с всички президенти и премиери на 26-те страни е доста работа“, каза изтощеният Рейнфелд на път за Брюксел тази седмица.
Залозите са високи. Лисабонският договор, който се очаква да влезе в сила на 1 декември, създава постовете президент и върховен представител за външната политика на Европейския съвет – с функции, най-близки до тези на премиер и външен министър. Това доведе до ожесточено лобиране на страните членки, решени да изстрелят до върха на ЕС своите кандидати – настоящи или бивши национални лидери или министри. Запълването на високи постове на ЕС е „винаги трудно, но този път е още по-сложно, тъй като има повече висши постове с повече власт“, каза Янис Еманулидис, политически анализатор в Европейския политически център в Брюксел.
В голяма част от изминалата седмица Рейнфелд остана затворен в кабинета си над кейовете в Стокхолм, за да се обажда по телефона на всеки от колегите си, а неговите сътрудници се обаждаха из столиците на Европа, за да водят още разговори. „Когато говориш с всичките 26 колеги, събираш много повече имена, отколкото постове“, оплака се Рейнфелд. Според източници от ЕС многочасовите разговори са „произвели“ десет имена за всеки от висшите постове. Свеждането на списъците до две или три имена преди срещата на върха вероятно ще отнеме още повече телефонно време. „Имаме основния баланс между ляво и дясно в политиката, но както знаете, това не е единственият баланс, за който говорим – говорим също за малките, средни и големи страни членки, за север и юг, за запад и изток, за половете“, отбеляза Рейнфелд.
Предположенията за имената в неговия списък изобилстват. В цяла Европа медиите публикуваха лавини от слухове, съобщения, изтекла информация и анализи, които ласкаят или порицават кандидатите, веднага щом се появят. Великобритания лансира бившия премиер Тони Блеър за най-висшия пост. Латвия лобира за бившия президент Вайра Вике-Фрейберга, а Италия – за бившия премиер Масимо Д’Алема за външен министър, след като британският външен министър Дейвид Милибанд се отказа от надпреварата.
Но извън този кръг правителствата пазят гробно мълчание по ключовия въпрос кои имена са в списъка. „Не можем да правим каквито и да било изявления по този въпрос, има някои идеи в (нашата столица), но е в сила пълно ембарго над тази информация“, заяви дипломат от малка източноевропейска страна. Повечето кандидати не искат да излязат наяве, защото да се включиш официално в надпреварата без убедителна подкрепа, означава да кажеш на сънародниците си: „Запътил съм се към нова работа, но в понеделник ще се върна, защото не я получих. Продължавам да ви обичам“, каза Рейнфелд.
Натискът от медиите за публикуване на списъка е толкова голям, че шведският премиер може би смята да прекара следващите няколко дни сам в кабинета си с горещия телефон. Но само дни преди окончателното решение в четвъртък и ключови събития като среща на върха с Русия, която може да му отнеме голяма част от времето, той сигурно си задава въпроса какъв ще е резултатът от телефонната демокрация и какво ще остане да се свърши на самата среща. „Изглежда ще ми се наложи да работя до самото пристигане на вечерята в четвъртък“, каза Рейнфелд.
По БТА