Румъния – кандидатите за президент разчитат на църквата
В продължение на десетки години по време на комунистическия режим не бе проява на добър тон да се афишира вярата в Бог. Днес много кандидати в президентските избори демонстрират показна религиозност в тази преобладаващо православна страна. Досегашният президент либералдемократ Траян Бъсеску или основният му опонент – социалдемократът Мирча Джеоана се прекръстват много явно преди да се качат на сцената по време на техните митинги. Те посетиха няколко пъти различни църкви, като слушаха църковната служба със сериозен вид и получиха благословията на висши духовници. Най-често в присъствието на камери.
„Политиците използват това, за да спечелят имидж в тази страна, където църквата се ползва с голямо уважение“, обяснява за АФП социологът Мирча Киву. След като при последното преброяване близо 87 процента от румънците се обявиха за православни, би било немислимо един кандидат да заявява своя атеизъм, ако иска да спечели гласове. По време на телевизионен дебат преди президентските изобри през 1996 г. кандидатът християндемократ Емил Константинеску бе попитал тогавашния президент Йон Илиеску дали вярва в Бог.
Илиеску, който е бивш високопоставен представител на комунистическата партия, се бе опитал да заобиколи въпроса. Според анализатори очевидното смущение на Илиеску бе убедило голям брой хора, нерешили за кого да гласуват, да дадат своя глас за Константинеску, който в крайна сметка спечели изборите. Оттогава откриването на църква или интронизация на висши духовници – всеки подобен случай е добър за политиците, които търсят популярност. С риск да си навлекат яда на вярващите, недоволни да виждат политическите ръководители да минават пред тях без да чакат на опашка, за да влязат в църквата.
Авторът на редакционни статии във в.“Гъндул“ Кристиян Тудор Попеску, който критикува по този повод лидера на опозицията Мирча Джеоана, се пита за мотивите му: „Дали това е, за да му бъдат опростени греховете, или се прекръства пред камерите, знаейки че това се харесва на електората?“. От своя страна православната църква заявява своя „политически неутралитет“ и уверява, че не може да възпре никой вярващ да присъства на църковна служба.
Ако решение на Светия синод разрешава на висшите духовници да се кандидатират за постове на окръжни съветници, то говорителят на патриаршията отец Константин Стойка уверява пред АФП, че „не става дума да се прави партийна политика, а политика в полза на общностите“. Анкета, осъществена със скрита камера от телевизия Реалитатя показва обаче висши духовници, готови да приемат „дарения“ в замяна на кратка проповед в подкрепа на този или онзи кандидат за президентски пост. Анализатори критикуват освен това „сливането“ между държавата и православната църква, поддържано „специално от политиците“ въпреки светския статут на страната.
„В момент, когато президентът на Румъния, следователно на всички румънци, целува ръката на православния патриарх, той поставя държавата в положение на подчиненост спрямо църквата“, казва политологът Кристиян Първулеску, като изтъква полагането на клетва от Бъсеску. През 2008 г. жалба, подадена от преподавател, призоваваща властите да махнат иконите от училищата, бе предизвикала безпрецедентен дебат в Румъния. След няколко противоречиви решения на правосъдието, Върховният съд се произнесе през май в полза на запазване на религиозните символи.
По БТА