Словенците – майстори на ветото
В северозападния край на Балканите, в малката Словения с два милиона население, жителите й може да са били сред първите преди около един век при формирането на „Кралството на сърбите, словенците и хърватите“ (сиреч на Югославия), но днес те не искат и да чуят някой да ги нарича балканци. Те предпочитат да си спомнят за годините, когато страната им е била една незначителна част от Австроунгария и смятат себе си за централноевропейци.
Политическите отношенията на Гърция с тази страна, в която на посещение сега е гръцкият президент Каролос Папуляс, не са добри. През 2008 г. на власт бе дясно правителство в Любляна, а през първата половина на годината Словения бе председател на ЕС. По собствена инициатива и с особена настойчивост словенското правителство се бе заело да играе ролята на „мениджър“ на Скопие, като опитваше по различен начин да насърчи членството на бившата югославска република Македония в НАТО и ЕС, пренебрегвайки възраженията на Гърция. В крайна сметка, разбира се, на срещата на върха на НАТО в Букурещ Гърция наложи вето върху поканата за членство на тази страна и великодушните усилия на Словения се оказаха напразни, но остана политическата антипатия между двете страни.
Дясното правителството на Янез Янша вече не е на власт. То стана жертва на кошмарната скъпотия, разтърсила Словения след влизането й в еврозоната и въвеждането на еврото през януари 2007 г.На парламентарните избори през септември 2008 г. словенските гласоподаватели наказаха десницата. На 7 ноември 2008 г. клетва като премиер положи социалдемократът Борут Пахор, който оглави коалиционно правителство на своята партия с лявоцентристката ЗАРЕС-Нова политика, Либерално-демократическата партия и Демократичната партия на пенсионерите.
Целта на посещението на гръцкия президент е да покаже дали отношенията между Атина и Любляна ще станат по-топли с новото словенско правителство. Сигурно е, че кабинетът Пахор започна политическия си живот с едно…вето: то директно блокира присъединителните преговори между ЕС и Хърватия, които се намираха в напреднал стадий. На 7 ноември то обяви, а на 17 декември 2008 г. използва правото си на вето срещу Хърватия и парализира целия процес.
Комисията се втурна да спасява положението. Европейският съюз мобилизира дори нобелиста за мир през 2008 г. финландеца Марти Ахтисаари, за да посредничи, а шест месеца по-късно през юни 2009 г. словенците го принудиха да изостави опитите си. Така присъединителните преговори между ЕС и Хърватия бяха прекъснати за неопределено време.
Любопитното е, че Словения, която наложи ветото, нямаше основания за това. Тя не го направи само, защото искаше да бъдат делимитирани земните и морски граници с Хърватия в района на Пиранския залив, един спор, датиращ още от обявяването на независимостта на двете страни през 1991 г.
Разполагайки само с една тясна ивица по брега с дължина 37 км., словенските териториални води са притиснати и преградени от териториалните води на Италия и Хърватия, като по този начин Словения няма пряк достъп до международните води в Адриатическо море. С ветото си обаче словенците изнудват, за да се сдобият с един собствен морски коридор в хърватски води и по този начин да получат достъп до международните води.
Най-сетне обаче Словения сякаш постигна нещо с това вето. След тайни разговори на премиерите на двете страни на 11 септември бе обявено постигнато между тях споразумение, а на 4 ноември то официално бе подписано в Стокхолм. Макар че това споразумение ще бъде подложено на референдум, одобряването му се смята за почти сигурно.
Предвижда се международен арбитражен съд да се произнесе по договорения между двете страни компромис. За делимитиране на границите съдът ще се позове на международното право, но по въпроса за морския коридор на Словения същият съд е длъжен да вземе под внимание отразения в споразумението принцип за „добросъседски отношения“, което предполага, че Словения им всички шансове да получи искания от нея коридор. В замяна, разбира се, тя няма да блокира повече присъединителните преговори между ЕС и Хърватия.
По БТА