Политиците хитро използват борбата с корупцията – от Полша до България

Ева Винницка

Гжегож Маковски. Снимка: АГ

Може ли борбата с корупцията да се използва от политиците да вдигат шум и нищо да не се променя? Тия дни международната организация „Трансперънси интернешънъл“ за пореден път класира България като най-корумпирана в Европейския съюз, наравно с Гърция и Румъния. Поне сме на едно място със съседите… Над нас е Полша.

Най-малко корумпирана е Нова Зеландия – на първо място в цял свят. Следват Дания, Сингапур, Швеция, Швейцария, Финландия, Холандия… България е на 71-о място от 188 държави, но на дъното в ЕС. Дори е по-корумпирана от съседната Черна гора, която е извън ЕС. Оказва се, че борбата с корупцията може да се използва от политиците да дойдат на власт, след което затъват в корупционни скандали и нищо не се променя. Същевременно създават институции за борба с корупцията. Поразително е сходството между Полша и България в това отношение. Също като у нас има партии с имена подобни на „Ред законност и справедливост“ – там е „Право и справедливост“. Има Централно антикорупционно бюро, подобно на българската ДАНС. Има и левица, провалила се и слязла от властта заради корупционни скандали.

В интервюто по-долу с полския социолог д-р Гжегож Маковски и автор на книгата „Корупцията като обществен проблем“ става ясно, че антикорупционните институции могат да са опасни за демокрацията, а политиците обичат да приказват срещу корупцията, за да дойдат на власт.

– В момент, когато в Полша се вихри т. нар. скандал с хазарта, „Трансперънси интернешънъл“ оповести годишния си индекс за възприятие на корупцията. Полша пак е на опашката на европейските държави, след нея са само Румъния и България.

– Само че това не е мярка за мащаба на корупцията, а само за усещането за нея. Това е показател за емоция. Той се формира, като се търси мнението на тясна група специалисти по оценка на риска, политолози, бизнесмени. С един показател се прави опит да се измерват толкова различни понятия като: колко често се дават подкупи, какъв е размерът на незаконните плащания или доколко бизнесът е притеснен от корупцията. За „Трансперънси интернешънъл“ корупцията е едноизмерно явление. Не се прави разграничение между административна и политическа корупция, между дребна и едра. И дума не става да задълбава в културни и исторически нюанси. Не са дава прецизно определение какво е корупция, защото това определение е доста спорно. Но ежегодната класация буди интереса на медиите.

– Защо е толкова популярен този индекс на „Трансперънси интернешънъл“? С него си служат Световната банка, Европейската комисия . . .

– „Трансперънси“ първа се сети да започне публично да говори за глобалната опасност от корупция. Отначало заявяваха, че създават индекса си, за да подчертаят самия проблем. Такава беше мисията им. Постепенно започнаха обаче да използват индекса като източник на данни, а създателите на индекса подкрепяха тази практика. При това не се взимаше предвид, че индексът ще бъде използван например от популистки политици в различни части на света.

– Кога в Полша започна да се обръща особено внимание на индекса за корупция?

– Преломният момент бе, когато в края на 90-те започна процесът на присъединяването ни към ЕС. Тогава трябваше да започнем да въвеждаме европейски стандарти за функциониране на държавата, включително антикорупционни механизми. За жалост политиците веднага взеха да използват идеята за борба с корупцията за конкретните си цели.

– А Централното антикорупционно бюро? То оригинално полско изобретение ли е?

– Няколко страни в света имат такива централни институции. Най-рано бяха създадени в Хонконг и в Сингапур. Централни органи за борба с корупцията има например във Франция и Португалия, но те нямат характер на специални служби. Полското Централното антикорупционно бюро е изключително – може да действа тайно и има огромни правомощия. Тук си струва да отбележим, че държава, която определя дадено явление като обществен проблем, често пъти в действителност не го решава, а създава специални институции, т. нар. помощни органи като Централното антикорупционно бюро. Те съществуват, за да раздухват проблема, който би трябвало да премахват. Те се впиват в проблемите като паразитна гъба към дървото и благодарение на тях живеят. Корупцията е идеалният проблем – с нея може да се воюва до безкрай.

– Могат ли такива институции да бъдат опасни за демокрацията? Особено, когато проблемът, с който се занимават, всъщност не е заплаха за държавността. Освен това е труден за дефиниране.

– Могат, защото в един момент вече не се борят с проблема, заради който са били създадени, а се превръщат в част от проблема. И в резултат, дезорганизират държавните структури. Ако става дума за Централното антикорупционно бюро, проблемът става двоен, защото това е тайна служба. За да се бори с корупцията, може да използва много инструменти, застрашаващи гражданските свободи. Има право да подслушва, да провокира, да фалшифицира документи. Демократичният контрол върху функционирането на тази агенция е слаб. Не само гражданите знаят малко за нейната работа, но и другите държавни органи. Парламентарната комисия по въпросите на тайните служби има например достъп до тази информация, но все пак в непълен обем. Следователно, голям е рискът да пропуснем момента, в който тази институция престава да изпълнява своите функции и сама се превръща в проблем.

– Кое според вас е трудното при дефиниране на корупцията?

– Погледнато най-общо, корупцията е разваляне. Трудно е да се състави точен каталог на поведението, което да обхване този термин. Дискутираме например дали е корупция да дадеш цветя на учител, коняк на лекар или разговорът между политик и бизнесмен на гробището. На науката й е трудно да приложи това понятие в изследванията си. На политиците им е още по-трудно, защото обществото иска от тях противоотрова за корупцията. Тогава те често си измислят собствени определения – такива, каквито са им удобни.

– Защо да не се съсредоточим върху корупцията такава, каквато я дефинира законът. Подкупи, платена протекция, оказване на натиск, изборна корупция, корупция в спорта – за всичко това си има параграфи. Какъв е тогава проблемът?

– Проблемът е, че на политиците това не им е достатъчно. Корупцията е популярно оръдие в политическата борба. От тази гледна точка по-добре е да не се стеснява прекалено дефиницията.

– Щом като не знаем с какво се борим, значи и самата борба е само привидна? Може би все пак е възможно някак да се воюва с корупцията?

– Естествено, че може. Дори ние самите да не знаем, с какво се борим, могат да ни го кажат други. Преди да влезем в ЕС Европейската комисия например внимателно проучваше присъединителния ни капацитет. Всяка година се оказваше, че има много нередности, свързани с опасността от корупция. И, о чудо, именно правителството на Съюза на демократичната левица, което ни въведе в ЕС, създаде най-много правни решения за борбата с корупцията.

– Но тъкмо корупционните скандали убиха Съюза на демократичната левица.

– Да, защото Съюза на демократичната левица се поддаде на изкушението да използва лозунгите за корупцията за политически битки. През септември 2002 г. министър Яник се хвалеше с антикорупционната стратегия, а през декември същата година аферата с Ривин* я направи за смях. Има такава закономерност, че групировка, която издига лозунги за борба с корупцията, рано или късно е обречена на провал. Защото, противно на общото впечатление, това е много неблагодарен инструмент.

– Защо?

– За избирателите дискусията около корупцията е вълнуваща, но е малка възможността да докажеш, че успешно се бориш с корупцията. „Право и справедливост“ дойде на власт през 2005 г. на вълната на борбата с корупционните практики. Отначало умело използваше тази тема. Създадено бе Централното антикорупционно бюро, което като с вълшебна пръчица трябваше да премахне корупцията. За да се отчетат успехи, бяха заловени няколко лекари. Лекарите от години са сочени в допитванията като най-корумпираната обществена група. В крайна сметка обаче се оказа, че и тези „лоши лекари“ са прекалено малко. Впрочем, разработването на лекарите бе в противоречие с основната задача на Централното антикорупционно бюро, което трябваше да се бори със случаите, които застрашават основните интереси на държавата.

– Но ако Централното антикорупционно бюро бъде разпуснато, хората ще оценят това еднозначно: управляващите имат какво да крият.

– Днес сигурно – да. Но преди две години имаше шанс да се избегне дискредитиране на идеята за противодействие на корупцията чрез Централното антикорупционно бюро. Имаше поне няколко алтернативни варианта.

– Сега премиерът категорично отстрани заподозрени в корупция свои сътрудници.

– Първоначално идеята на лидера на Гражданската платформа за борба с корупцията ми приличаше на нещо, което правеха „Право и справедливост“ и Съюзът на демократичната левица. Изглеждаше, че в резултат на скандала с хазарта ще започне процес на очистване на партията, който рано или късно щеше да я унищожи. Виждаме обаче, че Туск се учи от грешките на предшествениците си. Засега няма да има зрелищна борба с корупцията нито в редиците на Гражданската платформа, нито изобщо. Туск превърна поражението в успех. Ще се издигне лозунгът за борба с отвратителния хазарт, който развращава обществото. За избирателите това може да се окаже по-привлекателно от втръсналите им вече корупционни афери.

– Точно така. Дали взривяването на поредни корупционни скандали, истински или раздухани, няма да доведе до това, че поляците да станат безразлични към антикорупционните аргументи?

– Бих поставил проблема по друг начин. Ако политиците не престанат да се стремят към взаимно унищожение чрез антикорупционни лозунги, ще унищожим и без това малкото доверие на обществото към държавата. Разкриването на псевдоскандали вече не носи гласове на опозицията, а като цяло отвращава хората от обществения живот.
Правенето на политика въз основа на лозунги за борба с корупцията прилича на вземането на антибиотици. Помагат, само че освен лошите бактерии, унищожават и добрите. Затова, за да не си причиним тежък хранителен проблем, трябва да ги гълтаме заедно с други лекарства. Ако се набляга на проблема с корупцията, трябва успоредно с това да се предприемат интензивни действия в областта на гражданското възпитание.
Ако след тази антикорупционна атомна война „Право и справедливост“ все пак успее да дойде на власт, ще съумее ли да убеди някого да му сътрудничи? Кой ще се съгласи да стане министър или съветник, като знае, че във всеки момент може да бъде подслушван от шефа си?

– Може би ни трябва просто действащ закон за лобирането?

– Това е да искаме магия от правото. Също както чакахме магия от създаването на Централното антикорупционно бюро заради убеждението, че поредната институция ще реши проблема. Не случайно само няколко страни в света имат закон за лобирането. В повечето страни проблемът с лобирането се регулира изцяло от разпоредбите за създаване на закони. Ако цялата процедура за одобряване на законите е ясна, няма проблем с лобирането. Нали признаваме, че при демокрацията всеки има възможност да представи своите интереси и има право да убеждава властите. Това не е проблем на лобиране, а на разбиране за правото.

– Какво трябва да направи поредното правителство, за да не се самоунищожи заради борбата с корупцията?

– Ако се набляга на проблема с корупцията, трябва успоредно да се предприемат възпитателни мерки. Проблемът е, че хората нямат чувството за общо благо, нито чувството, че трябва да спазват принципи. Именно в това е проблемът на Збигнев Хлебовски**. В неговия случай нямаше корупция в прекия смисъл на думата. Хлебовски просто не успя да устои на изкушението да води тези срамни разговори. Не се въздържа да не обещава нещо на хора, на които вероятно е бил благодарен за нещо. Ако осъзнаваше, че нарушава норми, вероятно щеше да намери начин да пресече тези контакти. Щеше да знае например, че трябва да води записки за разговорите, свързани с лобиране, че има процедури, които постановяват, че лобиращите трябва да бъдат помолени писмено да изложат аргументите си за промяна на едни или други разпореди. Имало е много начини да излезе без поражения от тази ситуация. Но Хлебовски е позволил да бъде въвлечен в това и затова си плати.

По БТА

*Лев Ривин бе видна фигура в полските медийни среди. През 2002 г., позовавайки се на тогавашния премиер Лешек Милер и на управляващите, предлага на издателска компания да вкара в закона радио и телевизия текст, който да й позволи да купи телевизионен канал срещу голяма сума пари за управляващата партия. Осъден бе на 2 години затвор и глоба за „платена протекция“. – Бел. ред.

**Збигнев Хлебовски беше председател на парламентарната група на управляващата Гражданската платформа. Отстранен е от поста заради негови разговори с бизнесмени от игралния бизнес. Предполага се, че е имал намерение да лобира в техен интерес при обсъждане на поправки към закон за хазарта. – Бел.ред.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.