Сърбите скърбят за аскетичния патриарх Павле
Ако някой не го бе познавал, би могъл да го срещне на улица в стария Белград с покупки от кварталния магазин. Би могъл да си помисли, че това е стар монах, уморен от постите и тежката служба в някой манастир и даже през ум няма да му мине, че това е патриархът. Управлявал 19 години Сръбската православна църка, патриарх Павле нямаше лимузина, нито въоръжена охрана, нито пък бе следен от телевизионни камери, когато ходеше в центрове за социално слаби и в бедни бежански квартали.
В навечерието на войната в Косово той пристигна в Прищина, за да въодушеви вярващите в сръбската част на областта, преживяващи трудни мигове. Режимът на Милошевич искаше по някакъв начин да придаде пиар окраска на тази визита, но се натъкна на неговия отказ той да бъде транспортиран с хеликоптер до областта, както му бе предложило правителството в Белград. Патриархът предпочете влака и когато слезе на гарата в Косово поле, там го очакваше голяма лимузина, наета от пребогатите банкери братя Карич, за да бъде тържествено превозен с нея до Прищина. Той любезно отказа, казвайки на организаторите, че изпитва неудобство от лукса и се качи на един стар „Фолксваген голф“, с който стигна там, закъдето бе тръгнал.
Заради всичко това сръбската душа тъгува, откакто Павле си отиде в понеделник от този свят на 95 години. Хиляди обикновени хора на всякаква възраст се стичат от всички краища на Сърбия, Република Сръбска в Босна и Херцеговина, от Краина и Косово в катедралния храм „Свети Сава“, където тленните останки са изложени за поклонение. Те идват, за да отдадат последна почит на „живия светец“, както той бе наричан заради аскетичния му начин на живот и служба на най-високия пост на сръбската църква. За милионите миряни в Сърбия починалият патриарх бе смиреният водач, аскетът клирик, въплащение на поуките от евангелието за човешките отношения. Дори национални и религиозни „противници“ говореха нескрито за неговата воля за помирение, която излъчваше в моменти на изпитание за народите от региона.
Той бе мъж, който искрено вярваше в силата и добрината на Всевишния, мъж, помогнал с пастирска загриженост в тежки моменти на мнозина сръбски православни, опитал се да постигне мир и да установи диалог и взаимно уважение между народите и етносите, написа в книгата за съболезнования хърватският президент Стипе Месич. Добър и свят за дълбоко религиозните сърби, починалият патриарх обаче невинаги притежаваше пълния контрол над сръбската църква, в резултат на което в своите проповеди той призоваваше хората от амвона в момент на разпадането на Югославия да не ходят в районите на религиозно и етническо напрежение в Босна и Херцеговина, в Хърватия и в Косово.
Неизвестно е дали в напредналата си старост, с разклатено здраве и почти затворен между четири стени той е бил в контакт с обкръжението си. Може би до ушите му да не стигали молитвите по адрес на оръдията на генерал Младич, бомбардирали Сараево или не е знаел за жестокостите, извършени в името на православието от „тигрите“ на Аркан в Краина и Източна Босна. В тези трудни мигове за богатата на имоти и конституционно разделена от държавата сръбска църква, патриархът остана обикновен наблюдател, неспособен да влияе и да поставя отпечатък върху политиката на църквата, върху трагичните събития, станали се по време на неговото управление.
Патриарх Павле бе избран, но не за да управлява и да води църквата напред – всички знаеха, че такива способности той нямаше – а за да се запази трудното равновесие в църковните среди. Затова и неслучайно Светият синод не се зае със смяната му, макар че здравето на Павле през последните години се поддържаше с лекарства и фактически патриаршията бе обезглавена. Със смъртта на Павле де факто се дава ход и на процедура за намиране на негов приемник. В сръбската столица за трона му се спрягат имената на черногорския митрополит Амфилохий, който бе патриашески викарий на Павле през последните две години от болестта му, и на владиката на Бачка Ириней. И двамата са професори по богословие от университета в Белград.
По БТА