Дали Иран не измества поглед от Русия към Турция?
Мейр Джаведанфар
Известният китайски стратег Сун Цзъ пише в книгата си „Изкуството на войната“: „Ако врагът има съюзници, проблемът е голям, а позицията на врага – силна. Ако няма съюзници, проблемът е малък, а позицията на врага – слаба“. Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей днес гледа как САЩ, в които той заради ядрените си амбиции вижда враг, работят усилено за изграждане на съюзи, включително с Русия. Хаменей никак не е доволен. До такава степен, че Иран неотдавна отмени сделка с Русия за извеждане на комуникационен спътник и се обърна към Италия. Това бе само допълнение към последните оплаквания на Техеран, че Русия бави доставката на зенитно-ракетните системи С-300. До неотдавна Техеран не даваше гласност на оплакванията си. Но тъй като сега Хаменей смята руснаците за нелоялни, режимът му не се свени да изразява публично критиките си.
Иранското правителство реши да поеме инициативата и да потърси нов партньор на мястото на руснаците. Ако се съди по неотдавнашните дипломатически совалки между Техеран и Анкара, Хаменей изглежда е намерил отзивчив партньор в лицето на Турция. За разлика от Русия, Турция няма право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това акциите й в Близкия изток и ислямския свят определено се покачват. На премиера Реджеп Тайип Ердоган все повече се гледа като на достоен за доверие защитник на ислямските и арабските проблеми. Много от обикновените араби уважават неговото управление, тъй като той бе избран в истински демократични избори. Същото не може да се каже за египетския президент Хосни Мубарак или за саудитския крал Абдула, които получиха постовете си по недемократичен начин.
Отношенията на Ердоган със САЩ и ЕС също говорят в негова полза. Макар че напоследък той изгражда по-близки отношения с мюсюлманските и арабските си съседи, той не е прекъснал връзките си със Запада и майсторски играе и двете роли. Отношенията му със САЩ също така не говорят за слабостта на Турция. Ердоган удържа на натиска на САЩ и дори не изпълни обещанието си за субсидии в размер на 6 млрд. долара и гаранции за заеми от 20 млрд. долара, защото споразумението не му се видя удачно. А словесните му атаки срещу Израел след последната война в Газа определено подобриха имиджа му в региона.
Сега, след като Хаменей отхвърли ядрената оферта на Барак Обама, аятолахът разбира, че вероятността от санкции нараства. Следователно, той се нуждае от промяна на стратегията, за да се справи с очакваните трудни времена. Един от вариантите е да превърне борбата си срещу Обама в нова конфронтация между Запада и исляма. Ако се съди по последните международни телевизионни дебати в Катар, където иранската ядрена програма бе обсъдена пред подбрана аудитория от Близкия изток, със сигурност позицията му намира отклик. Мнозина в региона смятат, че иранската ядрена програма е единственият начин да се противодейства на върховната сила на Израел. Следователно, това е жизнеспособна стратегия. А нарастващата популярност на Ердоган в региона и подобряващите се отношения на Техеран с правителството му, ще са възможен начин Хаменей да утвърди собствената си позиция в предстоящите трудни времена. Липсата на напредък в израелско-палестинските мирни преговори също ще му е от помощ.
Иранският върховен лидер обаче трябва да внимава как подхожда към отношенията си с Турция и каква цена е готов да плати за това, както у дома, така и в чужбина. Според иранския новинарски сайт „Хабар онлайн“ правителството на Ахмадинеджад е сключило в края на октомври тайно газово споразумение с Турция, без да информира парламента. След като новината неотдавна изтече в медиите, парламентът започна пълно разследване на случая. Сега се обсъжда анулиране на цялата сделка ако, както парламентаристите твърдят, се установи, че тя е против интересите на страната. Мнозина подозират, че Хаменей е предложил сделката при прекалено добри условия за Анкара, за да купи лоялността й. Ако се съди по резултата, изглежда тактиката е успешна. Въпреки това последствията в Иран може да навредят още повече на легитимността на режима му.
Съществува и въпросът за ядрената електроцентрала Бушехр. Турция не може да я доизгради. Само Русия е способна на това. Обръщането на гръб на Москва може да се окаже дори още по-пагубно за този важен и скъп проект. Вероятно Хаменей може да се поучи от турците и вместо непрекъснато да променя съюзниците си, да се научи да балансира между тях.
По БТА