ЕС след изборите – „много вожд, малко индианец“?
Ян Оливие
Очаква се Лисабонският договор да направи по-ефикасна дейността на Европейския съюз. Документът наистина съдържа нови положения, но предвижда и твърде много „генерали“ в командването на обединена Европа. Нещо, което няма да улесни задачата на Херман ван Ромпуй и на Катрин Аштън. Белгийският премиер Херман ван Ромпой бе избран за първи президент на Европейския съюз, а Катрин Аштън от Великобритания – за върховен представител на ЕС за външната политика. „Няма да е по-лесно отпреди човек да открие телефонния номер“, за който бе попитал някога Хенри Кисинджър („На кого да се обадя, ако искам да говоря с Европа?“), коментира Янис Емануилидис, изследовател от брюкселската аналитична група Център за европейска политика (ЦЕП).
Защото вместо да отговори на прословутия въпрос, приписван на бившия държавен секретар на САЩ, новият договор като начало добавя нов пост от първостепенно значение към вече съществуващите. Всъщност фактът, че до председателя на Европейската комисия и върховния представител ще застане и постоянен президент с изборен мандат от две години и половина, който може да бъде еднократно подновен, не отменя сам по себе си принципа за ротационно председателство на ЕС. Първият постоянен президент на ЕС Херман ван Ромпуй ще трябва да координира своите усилия последователно с Испания, Белгия и Унгария, които ще поемат една след друга ротационното председателство от 2010 до началото на 2011 г. и „ще продължат да играят ключова роля“, изтъква Емануилидис.
Поредният ротационен председател ще продължи да води заседанията на европейските министри във всички сфери, ключови за ЕС – от селското стопанство до икономиката, с изключение на външната политика. И щом новият президент „няма да е тъй видна политическа фигура като Тони Блеър, не се очертава лесна и задачата му в областта на външните отношения“, прогнозира експертът от ЦЕП. Много неща ще зависят от личните качества на хората, заемащи съответните постове, и от това какво ще вложат в новите си функции, отбеляза преди вчерашната среща Пиер Льолуш, държавен секретар към френския министър на външните работи и европейските въпроси. Все още малко се знае обаче за позициите на Ван Ромпуй по европейските проблеми. Смятат го най-вече за европейски федералист.
Колкото до Аштън, тя е новак в дипломацията. Днес заема поста еврокомисар за търговията от Великобритания. Възможно е също новите институции на ЕС „да се превърнат в нещо твърде сложно, ако нещата тръгнат зле“, предупреди неотдавна Льолуш. В крайна сметка европейските лидери явно са предпочели да изберат президент, който да се занимава главно с „общото ръководство“, без много-много да ги засенчва. Доволен е останал вероятно и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек, който държеше човекът на новия пост да е по-скоро „координатор, отколкото президент в традиционния смисъл на думата“. Лисабонският договор разшири пълномощията на Европарламента.
На поста на върховен представител за външната политика на ЕС Катрин Аштън също се очаква да срещне трудности в бъдещата си дейност. По-специално в съвместната работа със страните членки, доколкото във външните отношения ще остане доминиращ консенсусният принцип. Тя ще оглави един внушителен външнополитически апарат – предвижда се той да обедини хиляди чиновници, след като бъдат слети службите на днешната комисарка за външните отношения Бенита Фереро-Валднер и на Хавиер Солана, шефа на европейската дипломация.
Аштън обаче познава механизмите за работа на Европейската комисия, чийто заместник-председател става, и ще може да се възползва от това, по-специално в отношенията с бъдещия си началник – Жозе Мануел Барозу. А той също ще трябва да преосмисли частично своите функции, тъй като Общността се представлява в чужбина и от председателя на Еврокомисията. Съответно Барозу има намерение да остане за страните членки предпочитан събеседник в разговорите по всички въпроси, които не засягат пряко външната политика, припомнят хора от неговото обкръжение.
По БТА