Президентските избори в Румъния – трима кандидати на мрачен фон
В неделя в Румъния ще има президентски избори, резултатът от които ще бъде ключов за прекратяването на политическата криза, разтърсила преди два месеца страната, в която няма работещо правителство, а икономиката бе засегната тежко от световната финансова криза.
Корените на политическия хаос, обхванал Румъния през последната година, се крият в развоя на събитията, последвали парламентарните избори на 30 ноември 2008 година. Според румънското законодателство президентът на Румъния номинира кандидат за поста министър-председател след консултация с партията, която има абсолютно мнозинство в парламента, или ако няма такова мнозинство, след консултации с парламентарно представените партии. Тези правомощия на президента се оказват ключови в ситуации, в които две или повече партии са с близки резултати на парламентарните избори и си оспорват правото да поемат властта.
Така след изборите преди година, когато Социалдемократическата партия (СДП) и Демократично-либералната партия (ДЛП) спечелиха почти равен брой места в парламента, президентът Траян Бъсеску посочи Теодор Столожан от ДЛП за новия министър-председател на Румъния. Скоро след това обаче Столожан се оттегли и отстъпи мястото на лидера на партията Емил Бок.
Политическата ситуация в Румъния остана напрегната след формирането на коалиционно правителство между лявата СДП и дясноцентристката ДЛП. Биполярната коалиция страдаше от саморазрушителни пориви, конфликти и взаимни обвинения между министрите от двете партии. Едно от най-горещите кресла се оказа това на вътрешния министър, което беше разтърсвано от рокади още в първите месеци на управлението. Ресорът се падна в зоната на СДП. След бърза смяна на двама министри през февруари, постът беше поет от вицепремиера Дан Ника. Именно той стана причина близо осем месеца по-късно за разпадане на коалицията.
Същинската политическа криза в страната започна през септември 2009 година, когато премиерът Емил Бок поиска отстраняването на Дан Ника, а президентът, въпреки заплахите на СДП, че ще напусне управлението, подписа указ за смяната му. Министрите социалдемократи подадоха оставки, а колегите им от ДЛП си поделиха освободените министерски кресла. Преобразуваното по този начин правителство обаче не просъществува дълго. На 13 октомври след вот на недоверие в парламента еднопартийният кабинет на Емил Бок падна.
Последва номинация за премиер от страна на Бъсеску, който не се вслуша в препоръката на новото парламентарно мнозинство за поста да бъде предложен кметът на град Сибиу Клаус Йоханис. Новоформираното мнозинство в парламента от своя страна не гласува доверие на номинирания за премиер Лучан Кроитору и неговия вариант за правителство. Последва ново предложение за премиер от страна на Бъсеску – този път това беше букурещкият районен кмет Ливиу Негоица, който заложи на почти същия състав на бъдещия кабинет. Според конституцията след две отхвърлени предложения за сформиране на правителство президентът има право да разпусне парламента, но Бъсеску подчерта, че не преследва такава цел.
Политическият хаос в страната се комбинира с вече разразилата се икономическа криза. През тази година се очаква икономическият спад в Румъния да достигне около 8 процента, а безработицата – над 7 процента. Сериозно притеснена от икономическата криза и перспективите за дълбока рецесия, Румъния поиска през март заем от МВФ, ЕС и други международни институции в размер на близо 20 милиарда евро. Споразумението наложи условия за финансова дисциплина, ограничаване на бюджетния дефицит, съкращаване на публичните разходи, реформиране на системата на пенсиите и заплатите в бюджетния сектор.
Социалната картина в страната в навечерието на изборите също не е безоблачна. Законът за единното заплащане на бюджетните служители, който предвижда орязване на някои надбавки и намаляване на разликата между най-ниската и най-високата заплата в публичния сектор, изкара синдикатите на улицата тази есен. Над 800 000 служители в сферата на образованието, здравеопазването, финансите и държавната администрация в Румъния участваха в общата стачка на 5 октомври, а на 7 октомври около 15 000 трудещи се от цялата страна се събраха на митинг в Букурещ.
В играта на нерви между президента и парламента Румъния се изправи пред риска да не изпълни ангажиментите си към МВФ, а отпускането на поредния транш от договорения заем беше отложено, докато бъде сформирано ново правителство. Денят на президентските избори беше избран от Бъсеску, въпреки критиките на някои неправителствени организации, и за провеждането на референдум за преминаване от двукамарен към еднокамарен парламент и намаляване на броя на парламентаристите от 471 на 300 души.
Какъв президент искат румънците
Какъв президент очакват румънците след изборите на 22 ноември: авторитарна фигура или дискретно присъствие? Умората от постоянните дестабилизиращи страната конфликти, които дискредитират институциите й и вредят на имиджа й, не помагат за преодоляване на несигурността в икономически и социален план, твърдят анализатори. Който и да поеме кормилото, ще бъде изправен пред нелеката задача да постигне конструктивен баланс и съгласие между политическите сили за изграждането на солидно и работещо правителство
Трима са основните кандидати на президентските избори, коментира агенция Ройтерс. Президентът Траян Бъсеску е начело в повечето социологически проучвания, следван от лидера на Социалдемократическата партия Мирча Джеоана, а на трето място е лидерът на Национално-либералната партия Крин Антонеску.
В едни от най-важните избори в Румъния след падането на комунизма през 1989 година победителят ще има право да посочи следващите двама премиери и да окаже влияние на дълго отлаганите реформи в държавния сектор и борбата с ендемичната корупция. Ако никой от кандидатите не спечели повече от 50 на сто избирателна подкрепа на първия тур, то двамата кандидати, получили най-много гласове, ще се изправят един срещу друг на втория тур на 6 декември.
ТРАЯН БЪСЕСКУ
Класираният начело в социологическите анкети с избирателна подкрепа от над 30 на сто настоящ президент се надява на нов мандат, за да промени „съмнителната“ политическа класа. Той прибави към изборите и референдум, чиято цел е да направи парламента по-малък, което според него ще изчисти законодателния процес. Агресивният му стил не се харесва на много избиратели, а поражда и неприязън към него в политическите среди. Това може да бъде основна пречка в усилията му за борба с корупцията.
Бивш капитан на кораб и кмет на Букурещ, 58-годишният Бъсеску бе избран за държавен глава през 2004 година, когато смени на поста президента Йон Илиеску – комунист, станал впоследствие социалист. Подкрепян от центристката Демократично-либерална партия на служебния премиер Емил Бок, Бъсеску обеща да отпусне повече средства на селските райони, по-добра социална защита и намаляване на данъците през 2011 година.
Скандалите не са чужди на Бъсеску. Опонентите му го критикуват заради расистки обиди и клевети срещу журналисти и го обвиняват в непотизъм заради дъщеря му, която бързо израсна в политическата кариера до депутат в Европейския парламент. Въпреки проблемите Бъсеску все още е най-популярният политик в Румъния, с много поддръжници, очаровани от поведението му и загрижени от липсата на конкретни планове на опонентите му за борба с корупцията.
МИРЧА ДЖЕОАНА
Бившият посланик на Румъния във Вашингтон бе избран начело на Социалдемократическата партия в опит за модернизиране на имиджа й, пострадал от корупционни скандали и затлачени реформи. Социологическите данни го нареждат на второ място след Бъсеску с избирателна подкрепа, получена преди всичко заради обещанията за по-голяма социална защита в периода на икономическата рецесия, а не толкова заради конкретен план за реформи.
Коментаторите са на мнение, че той може да „открадне“ някои от поддръжниците на Бъсеску, които са разочаровани от политическите скандали и провала на сегашния румънски президент да осигури правителствена стабилност по време на управлението си, през което рухнаха две управляващи коалиции. 51-годишният Джеоана също има принос за политическия хаос, след като партията му излезе от управляващата коалиция с пропрезидентската Демократично-либерална партия миналия месец.
Джеоана казва, че подкрепя реформите, с които страната се ангажира пред МВФ, но е вероятно той да се противопостави на болезнени мерки, особено на препоръката на Фонда за съкращаване на 150 000 работни места в държавния сектор. Той обеща да даде ход на програма за социални облекчения за домакинствата, които срещат затруднения при плащането на вноските по банкови кредити.
КРИН АНТОНЕСКУ
50-годишният Антонеску е подкрепян от Националнолибералната партия. Бивш учител по история от град Тулча, разположен в делтата на река Дунав, той се нарежда на трето място с 13-20 на сто избирателна подкрепа. Антонеску е единственият кандидат, обявил своя избор за нов министър-председател. Антонеску подкрепя Клаус Йоханис, уважавания кмет на средновековния град Сибиу.
Антонеску обеща да замрази цената на комуналните услуги и да намали данъците, в това число и плоския данък от 16 на 10 на сто. В интервю за Ройтерс през август Антонеску каза, че Румъния трябва да предоговори условията в стендбай споразумението си с МВФ, което й дава право на помощен пакет от 20 милиарда евро и да поиска да й бъде разрешен по-голям бюджетен дефицит, за да налее повече средства в свиващата се икономика.
По БТА