Русия ще се сблъска с по-силна и по-сплотена Европа
Ратификацията на Лисабонския договор даде на европейските лидери възможността да отговорят на въпроса, поставен преди много години от бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър: „На кого и на кой номер да се обадя, за да науча позицията на Европа?“. Сред мерките за реформи в ЕС Лисабонският договор предвижда създаването на постовете президент на ЕС и шеф на външнополитическото ведомство на съюза.
Белгийският премиер Херман ван Ромпуй бе избран снощи за първия президент на Европейския съюз от лидерите на 27-те страни членки, които се събраха на извънредна среща в Брюксел. Британската еврокомисарка за търговията Катрин Аштън бе избрана за върховен представител за външната политика – първия де факто външен министър на съюза. Първоначално за фаворит в надпреварата бе смятан сочен бившият британски премиер Тони Блеър, но в крайна сметка европейските лидери се спряха на по-малко противоречива кандидатура.
Противниците на Ван Ромпуй сочеха сред слабите му страни, че не е толкова известен като Блеър. Участниците в срещата дори се шегуваха в кулоарите, че благодарение на своя авторитет Тони Блеър би могъл да спре движението дори по улиците на Пекин, а Херман ван Ромпуй не е способен да го стори и на кръстовището край сградата на Европейската комисия. Още преди гласуването впрочем бе очевидно, че независимо кои ще са първият президент и първият външен министър на ЕС, Русия вече ще контактува с една различна Европа – по-силна и по-сплотена. Наистина ролята на традиционни партньори на Москва като Париж и Берлин в обновения ЕС ще остане доста значима, но за Руската федерация ще е по-трудно да използва раздорите в редиците на Общността, за да постига свои цели.
Тези дни това призна и Сергей Приходко, помощник на руския президент. Според него обаче институционалната реформа на ЕС съдържа и моменти, положителни за Москва: Евросъюзът ще стане по-предсказуем. Досега отношенията между Русия и ЕС се развиваха недостатъчно динамично, включително поради смяната на европейското председателство на всеки шест месеца. Сега обаче президентът на ЕС ще заема поста две години и половина и ще може да бъде преизбран за втори мандат, което ще позволи на Русия да установи по-тесни контакти с него.
Според експерти, ще нарасне със сигурност и ролята на срещите Русия-ЕС, които вече ще се провеждат веднъж годишно, а не през половин година. Освен това, една или две държави членки вече не ще могат да блокират дискусиите по проекти, важни за Москва и за Брюксел, както стана преди близо две години с полското вето върху започването на преговори за ново споразумение за сътрудничество и партньорство между Русия и Евросъюза.
По БТА