Белгия се гордее и тревожи, Европа е скептична за Ромпуй

Европейските вестници са по-скоро критични, отколкото възторжени от избора на първия президент – Херман ван Ромпуй, и първия външен министър – Катрин Аштън, на Европейския съюз, отбелязва Франс прес. В статия, озаглавена „Дискретен човек застава начело на Европа“, в. „Паризиен/Ожурдюи ан Франс“ се пита дали Ван Ромпуй и Аштън ще имат достатъчна тежест, за да вдъхнат живот на тези два нови поста, създадени от Лисабонския договор.

Друг френски вестник, „Либерасион“, нарича Ван Ромпуй президент с декоративни функции. При първото си голямо решение Европа на Лисабонския договор избра личности, които не пречат на никого. След като не успяха да изберат представител на „Нова Европа“, двадесет и седемте поне успяха да назначат жена, макар и не най-бляскавата, допълва всекидневникът. Дали президентът ще бъде по-скоро организатор, добър посредник вътре в Съвета или лидер, който ще говори като равен с Барак Обама или Ху Цзинтао, се пита в. „Фигаро“. Предварителни правила няма, така че личността на първия, който се нагърби с поста, ще е определяща за формиране на представата за поста.

Испанският „Мундо“ също изказва съмнения: двама непознати на европейската, а и на международната сцена, почти без опит във външната политика, новаци в ЕС, поемат представителството на 27-те пред света, коментира вестникът. Според „Паис“ нова Европа, както си я представя Лисабонският договор, ще бъде ръководена от две безинтересни, неизпъкващи с нищо фигури.

Германският печат също смята Ван Ромпуй и Катрин Аштън за неспособни да бъдат олицетворение на мощния европейски глас. Могат ли тези двама души да въплътят порива, обещан ни от онези, които ни управляват? Лисабонският договор е донякъде олекотена версия на това, което в началото се наричаше Конституция на ЕС. Думата се оказа прекалено внушителна за амбициите на европейците, но сега „външен министър“ и „президент на ЕС“ звучат не по-малко бомбастично, посочва „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. За „Франкфуртер рундшау“ Европейският съюз си е избрал ръководители без блясък, без виждане за бъдещето, а отчасти дори и без опит в съответната област.

В подобен дух са и оценките в британския печат. „Файненшъл таймс“ отбелязва, че тези назначения хвърлят сянка на съмнение върху способността на избраните да съперничат на Вашингтон и Париж. Изборът на две относително неизвестни личности поражда униние у тези, които искаха да придадат повече тежест на Европа на световната арена, отбелязва вестникът. Според в. „Гардиън“ този избор свежда до нулата всички надежди на Европа да накара планетата отново да й обърне внимание. Снощи континентът се отдалечи от масата на големите, изпускайки реалния шанс да спре плъзгането на света към модела Г-2, където господстват двата полюса близнаци – Вашингтон и Пекин, заключава ежедневникът.

Европейските лидери избраха пътя на най-малкото съпротивление, отбелязва в. „Индипендънт“. Макар бързо взетото решение да помогна на континента да избегне притеснителната липса на единство, лидерите на ЕС трябваше да избегнат критичните оценки заради избора на неизвестни фигури, които да ги представляват на световната сцена.

Двамата новоизбрани са многоуважавани личности, но малко известни извън страните си, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“. След осемгодишната битка на ЕС да пренапише вътрешните си правила и да прокара Лисабонския договор, от който произтичат двата нови поста, изборът на тези твърде скромни фигури сякаш откроява повече проблемите на Европа, отколкото готовността й да заеме по-еднозначно и убедително място на световната арена.

Изборът на помирител подсказва, че ЕС още не е готов да играе по-дръзка роля, смята и в. „Вашингтон пост“. Привържениците на европейското единство се надяваха техният нов президент да бъде европейският Джордж Вашингтон – ярка фигура, която да направи ЕС по-сплотен и да сбъдне мечтата им за по-важна роля на Европа в световните дела. При сегашния резултат САЩ и останалите партньори на ЕС явно трябва да очакват скромна промяна в традиционните си двустранни отношения с националните правителства в Европа, въпреки добавянето на Ван Ромпуй към огромната евробюрокрация в Брюксел, допълва вестникът.

Гордост, но и безпокойство поражда в Белгия изборът на белгийския премиер Херман ван Ромпуй за президент на Европейския съюз. Поне такива са настроенията, които се усещат от първите страници на водещите белгийски всекидневници. „Да! Успяхме!“, пише „Либр Белжик“. „Коронация“, добавя в. „Соар“, „Белгиец начело на 460 милиона европейци“, отбелязва в. „Дерниер йор“, „Нова звезда за Европа“, допълва в. „Стандаард“, „Белгиец е първият президент“, пише в. „Хет Лаатсе нюз“.

Всички издания пишат, че изборът на белгийския премиер начело на ЕС буди чувството на национална гордост у белгийците. В същото време обаче Белгия съжалява, че по този начин губи един политик, способен да намали напрежението между фламандците и френскоговорящите. Безпокойството се засилва и от факта, че Белгия ще понесе тази загуба в момент, когато преживява институционална криза. Ван Ромпуй напуска премиерския пост на Белгия, когато там трябваше да започнат преговори за статута на френскоезичното малцинство в област Брюксел, намираща се във фламандскоезична Фландрия.

Според в. „Соар“ сега може да настъпи отново часът на предшественика на Ван Ромпуй – Ив Льотерм, и той отново да стане премиер на Белгия. Изданието припомня, че франкофоните в Белгия обаче едва ли ще се зарадват на тази новина, защото помнят гафовете на Льотерм по времето, когато той беше на власт.

По БТА