Катрин Аштън – баронесата специалистка по всичко
Яцек Павлицки
Катрин Маргарет Аштън вече се е занимавала в политическата си кариера с много въпроси: образование, права на човека и международна търговия. Европейската дипломация ще е поредното й въплъщение. Същинската кариера на 53-годишната Катрин Аштън, политик, чиито амбиции се свеждаха до английското графство Хартфордшър, започна в началото на 1999 година. Тогава, при управлението на Тони Блеър, тя получи от Лейбъристката партия благородническа титла и стана пожизнен член на Камарата на лордовете. Ако обаче не беше Гордън Браун, тя сигурно щеше да продължи да бъде заместник-министър на образованието, отговарящ за „стабилния“ старт на младежта. Никой никога не би я избрал за първи шеф на дипломацията на ЕС.
Именно Браун в края на юли 2007 г. я направи председател на Камарата на лордовете, а според британската традиция това й отрежда място в кабинета. В парламента тя се отличи главно с това, че много умело „пробута“ Лисабонския договор, което не беше толкова лесно, защото преди това Лейбъристката партия обещаваше, че ще организира референдум по въпроса за новия съюзен договор. За пореден път щастието се усмихна на баронеса Аштън от Ъпхоланд (титлата е по името на родния й град) през октомври 2008 година. Отслабен от вътрешни заговори, Гордън Браун изтегли от Брюксел верния си човек, Питър Манделсън (апропо – също лорд), за да го включи в правителството. Освободи се мястото на комисар по търговията и го зае именно Аштън.
В Брюксел тя получаваше добри оценки и бързо си спечели признанието на шефа – Жозе Мануел Барозу, макар че фактът, че зае мястото на един от най-добрите и най-открояващи се комисари, какъвто бе Манделсън, никак не облекчаваше старта й. Тя обаче бързо показа, че умее да защити доброто си име, а не лошите контакти с Барозу ще й послужат, когато като шефка на дипломацията на ЕС, стане негов заместник в колегията на комисарите.
При избора на баронеса Аштън за ръководител на европейската дипломация решаващи бяха не само нейната квалификация, гъвкавост и ефикасност, но и нейната националност и пол. Изборът на жена, която идва от левицата, отгоре на това е британка, е перифраза на пословицата „С един удар – два заека“. От няколко дни в Брюксел, и не само, се водеше кампания един от влиятелните постове да бъде даден на жена. Експерти убеждаваха, че избирането на политик от Островите за шеф на дипломацията на ЕС гарантира, че Великобритания ще продължи да бъде ангажирана в изграждането на обща европейска външна политика.
От първите реакции във Великобритания личи, че критично настроените към кандидатурата на Блеър консерватори няма да й правят спънки. Тъй че, макар баронесата да не е Блеър, и макар че заради нея няма да спрат движението в Пекин, тя сигурно ще се справи.
По БТА