Скандал с подслушване разклаща турското правителство

Турски военни на парад. Снимка: пкдифенс

Скандалът, който гръмна в Турция заради поискано от правителството подслушване на телефоните на съдии и прокурори, възкреси притесненията за несигурност, нестабилни пазари и пораждането на съмнения за бъдещата посока на мюсюлманската държава. Най-новият пример за напрежението между проислямското правителство на премиера Реджеп Тайип Ердоган и светските кръгове даде допълнително основание за безпокойство в момент, когато страната се приближава към парламентарни избори през 2011 г.

Съпротивата в Европейския съюз срещу перспективата за членството на Турция и развитията във външнополитически план подхраниха мненията, че обвързването на Турция със Запада може да отслабне и тя да се насочи повече към мюсюлманските си съседи. Случаят с подслушването доведе до спекулации, че елементи от светските структури, включващи армията и съдебната система, може да направят нов опит да забранят Партията на справедливостта и развитието (ПСР).

ПСР едва успя да избегне забраната, която Конституционният съд можеше да й наложи преди повече от година заради антисветска дейност. Вицепремиерът Джемил Чичек каза миналата седмица, след съобщения, че прокурорите са започнали разследване по случая въз основа на закона за политическите партии, че възможен нов опит за закриване на ПСР може да обърка напълно страната. „Преценяваме политическия риск, който възниква в Турция за пръв път от доста дълъг период,“ казва Фатих Керестеджи, икономист на HSBC, базиран в Истанбул.

Разногласията възникнаха в момент, когато правителството е изправено пред няколко предизвикателства, включително усилия да извади икономиката от рецесията. Плановете за подобряване на отношенията с кюрдите в страната и с Армения – стъпки, разглеждани като ключови за кандидатурата за членство в ЕС, срещат съпротивата на националистите.

„Напрежението нараства много в Турция в момента,“ заяви икономистът на Роял банк ъф Скотланд Тимъти Аш. Допълнително влошаване в политическия сценарий може да убеди инвеститорите да намалят участието си. „Напреженията между ПСР и секуларистите, както и това с кюрдите, често са близо до повърхността,“ каза Аш. „Обикновено е трудно да се опиташ да си представиш кога един въпрос става достатъчно значим, за да достигне нещо като точка на пречупване. Сега обаче бихме могли да приближаваме такава точка, така че може да си струва да намалим риска“. Скандалът с подслушването доведе до спад от пет процента на основния индекс на обръгналата от кризи Истанбулска фондова борса, а лирата и акциите също отслабнаха в края на миналата работна седмица.

Правителството защити законността на подслушването на съдебната система, традиционен бастион на светските опоненти на ПСР, в контекста на разследването за предполагаем заговор на националистическа организация за преврат срещу правителството. Разкритията придобиха публичност, след като бившият председател на сдружение на магистратите се оплака, че той и други служители на съда са били нелегално подслушвани. Министърът на правосъдието Садуллах Ергин заяви миналата седмица, че 69-има съдии и прокурори са били част от над 100 хиляди души, чиито телефони са били подслушвани през последните пет години.

Опозиционните партии и критиците обвиняват правителството, което има огромно мнозинство в парламента, че осъществява надзор по политически причини и създава „империя на страха“ с усилията си да упражни контрол върху правосъдието. Някои анализатори смятат, че е малко вероятно скандалът с подслушването да доведе до нов опит за забрана на управляващата партия. Спорът се разрази по време, когато социологическите проучвания показват, че подкрепата за ПСР е намаляла заради рекордно високата безработица и непопулярността в определени среди на усилията на правителството да подобри правата на кюрдското малцинство. Социологическите изследвания са с променлива достоверност в Турция.

Рязък спад в подкрепата за ПСР, която за първи път се качи на власт със самостоятелно правителство през 2002 г., ще усложни надеждите на Ердоган да получи за трети път категорично мнозинство на изборите през 2011 г. и да предотврати риска от нестабилна коалиция. Напрежението между армията и правителството, друга причина за намаляването на доверието на инвеститорите в Турция, излезе на дневен ред след публикации в печата с подробностите за предполагаем военен заговор за дискредитиране на ПСР.

„Политическият климат може да бъде източник на колебания в пазарите, тъй като Турция вече започна обратното броене до общите избори в следващите 12 – 18 месеца,“ каза Гюлдем Атабай, главен икономист на Експрес инвест. Симон Ивънс, икономист в C.A. Cheuvreux, заяви, че макар да не отсъстват причини за разпродажбата на акции на ниски цени в краткосрочен план, икономическите основи на Турция изглеждат добре. Икономистите казват, че основите са в добра форма, включително съотношението публичен дълг/БВП, валутните резерви на централната банка и намаленият дефицит по текущата сметка и равнището на инфлацията.

Еванс обаче смята, че политическото напрежение може да отклони инвеститорите, по-малко привикнали с политиката в Турция. „Основното притеснение е за тези, които не са инвестирали. Тези, които вече са инвестирали, имат опит с политическия шум и са наблюдавали през последните няколко години, че въпреки проблемите, отнасящи се до вътрешната и външна политика, Турция може да се справи с тези неща,“ каза той пред Ройтерс.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.