Как медиите в Румъния застрашиха демокрацията

В последните няколко седмици вниманието на света отново се насочи към Източна Европа заради честванията на съдбовните събития, довели преди 20 години до победата на свободата в този регион. Революцията в Румъния през 1989 година обаче и сега остана относително игнорирана от западните медии. И президентските избори не успяха да предизвикат някакъв забележителен интерес. Въпреки че принципната апатия на румънците този път не се прехвърли върху вчерашните избори.

Румънската политическа сцена е дълбоко разделена: от една страна съществуват икономическо-политически сили, които целят основните държавни институции да обслужват собствените им интереси. От друга страна има един кандидат, който в последните пет години бе президент и през цялото това време не престана да полага усилия за създаване на по-представителна политическа система.

Противниците на Траян Бъсеску неведнъж са заявявали, че се държи като диктатор. Честотата на тези обвинения обаче спадна драстично в течение на предизборната кампания, а събитията от миналата сряда изясняват, макар и частично, причините за това. Александру Сасу, генералният директор на държавната телевизия, саботира дебата между основните опоненти за поста държавен глава, подменяйки вече договорения формат на срещата, което накара повечето от кандидатите да се откажат от участие.

Румънските масмедии успяха да станат, безспорно, основно оръжие на високопоставените чиновници в опита им да възпрепятстват нормалното функциониране на демократичния политически процес. В Румъния в наши дни кандидатите с нестандартни идеи не ги арестуват, нито ги разпитват, но срещу тях се извършва целенасочено и постоянно дискретидиране чрез медиите, които и без това достатъчно са вдетенили голяма част от електората с предаванията си.

В центъра на усилията за въздействие върху електората се намира ядро от определени личности. Едни от тях останаха отдадени на старите структури. Други се разграничиха принципно, или за да се насочат към възможностите за забогатяване, или заради собственото си его, стремейки се към властта. За добро или лошо тези, които предугадиха реалните размери на опасността, която представляват едни медии, решени да налагат политически идеи, отказаха да участват в тази мръсна игра.

Румъния е вероятно първата държава в света, в която се стига до там демокрацията да е застрашена не от армията, тайните служби или организирания тероризъм, а от собствените масмедии. И това е нов рекорд. Румънската държава за съжаление допусна превръщането на едни институции с напълно определена мисия в нещо съвсем различно.

По БТА