Соц автомобилите още будят носталгия

„Трабант“ от 1983 г. в българска колекция. Снимка: Валентина Петрова

Двигателите им замърсяваха околната среда, те бяха с раздрънкано окачване и остарял дизайн, но едно време владееха улиците зад Желязната завеса. Сега трабантът и неговите комунистически братовчеди се превърнаха в редки колекционерски коли. Съветските лади, чешките шкоди с класическия си заден двигател, румънските дачии, полските фиати или най-известните сред тях, източногерманските трабанти, сега са много малко.

„Производството спря почти веднага след падането на стената“, каза Габор Муцан, председател на „Клуб Трабант“ в Унгария. „Това означава, че най-новите от тези коли са 20-годишни, почтена възраст дори за добро качество западен модел.“ „Вече няма истински, обикновени потребители. Колекционерите разграбват малкото използваеми автомобили за страхотни пари. Току-що чух за трабант в отлично състояние, който бил продаден за 1,5 милиона форинта (8340 долара).“ Последните нови трабанти бяха продадени през 1991 г. за 100 000 форинта. Той спомена, че членове на неговия клуб притежават няколко коли от комунистическата епоха, чиято поддръжка на година може да струва дори повече от началната им цена.

Носталгията кара много автомобилни експерти и ентусиасти да хвалят моделите от едно време, въпреки че повечето от тях, които са с малко повече от 70 конски сили, вече са повредени и изискват някои луксозни подобрения. „Тези коли не бяха лоши“, каза Йеньо Борош, който неотдавна издаде книга за старите източноевропейски коли. „Те бяха приспособени към местните условия“. С малки изключения, автомобилите се произвеждаха по лиценз на западни марки като „Фиат“, „Форд“ и „Рено“. Особено популярен бе фиатът. „Най-добрите, най-лошите и най-продаваните коли – всичките бяха фиати“, каза Борос. „Заставата, произвеждана в Югославия, беше модифициран Фиат-128, може би най-добрият модел“. „Полският Фиат-125, въпреки че беше много лош, всъщност бе легенда. Опитваш се да смениш гума, слагаш крика и рамата се огъва.“

През 1970 г. руснаците купуват лиценза на „Фиат“ 124 с преден двигател и задно задвижване, за да създадат ладата, вероятно най-разпространената кола в източния блок, която се произвеждаше в продължение на десетилетия. „Ладата беше достатъчно здрава за руските пътища и климат“, изтъкна Борош. „С няколко дребни поправки беше готова за степта.“ При ограничени иновации и липса на конкуренция едни и същи модели често се произвеждаха в продължение на 20 години, почти без модификации. Поради това Борош озаглави книгата си „Демодираните модели“. За добро или лошо колите се продаваха като топъл хляб, защото бяха малко. В плановата икономика на Изтока, всяка страна имаше правото да произвежда определено количество стоки и на повечето пазари имаше по-малко автомобили отколкото шофьори.

„Унгарският пазар можеше да поеме неограничен брой коли“, заяви Агощон Корменди, който до 1989 г. е бил главен инженер в държавна филма за внос. „Но заради ограничената валута, не можехме да внасяме повече от около 100 000 коли на година“. Унгария не можеше да произвежда коли, защото в блока й беше отредено производството на автобуси и камиони. В замяна на всяко изнесено голямо превозно средство, тя можеше да претендира за определен брой коли. Един унгарски автобус „Икарус“ се равняваше на 23 лади, допълва Корменди. Този пазар създаде странна икономика. Желаещите да си купят кола трябваше да се запишат и да чакат няколко години. „Веднъж се записах за лада“, разказва Корменди. „Без привилегии. Казаха ми, че ще получа една след пет години. Получих я след осем години и на почти двойна цена.“

Дефицитът допринесе за създаването на един от най-известните автомобили от комунистическата ера – „Трабантът“. Производството му започна през 1957 г. Струваше евтино – и като дизайн, и като технология, и това даде възможност да се съживи автомобилостроенето в следвоенна Източна Германия, каза Корменди. Двутактовият, двуцилиндров двигател беше идея от 30-те години, уточни той и допълни, че двигателят е бил толкова прост, че всяка домакиня можела да го поправи на кухненската маса.“

Един от днешните най-големи фенове на трабанта е бил само на 12 години при падането на комунизма. Петер Лоринц, който сега е на 32 години, се влюбил в новия трабант на майка си през 1988 г., и започнал да колекционира тази марка. Задният двор на къщата му близо до Будапеща е пълен със стари части, а в гаража има седем трабанта: четири обикновени, две комбита и кабриолет. Той изкара кабриолета, за да го покаже. Автомобилът запали без проблем и след като Лоринц излезе от двора, видях лепенката отзад, която напомняше за някогашната привлекателност на трабанта. „Народни коли от цял свят, обединявайте се!“, пишеше на нея.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.