Конфликтът около Нагорни Карабах: мир или война?

Изоставен след войната от 1994 г. танк в Нагорни Карабах. Следите от азерско-арменския конфликт са навсякъде, а повечето арменци не са готови да се откажат от контрола върху областта. Снимка: глобалвойсисонлайн.орг

В неделя в Мюнхен приключиха поредните преговори за уреждане на карабахския конфликт между президентите на Армения и на Азербайджан – Серж Саркисян и Илхам Алиев. Азербайджанският лидер в петък бе заявил, че войната може да бъде подновена, и обстановката на срещата със сигурност е била напрегната. Поне доколкото участниците са посочили „някои трудности“ в преговорния процес, както отбеляза Бернар Фасие, френският съпредседател на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ).

Двамата президенти не направиха никакви изявления за медиите. При все това, по думите на Фасие, в Мюнхен е бил постигнат „важен напредък“. Това бе първата среща от този род след стъпките, направени от Турция в опит да се помири с Армения и да отвори границата с тази страна. Баку не се зарадва особено от сближаването между Анкара и Ереван. Напротив, озовал се според наблюдатели донейде в изолация, Азербайджан започна да прави спънки на Турция и да дрънка оръжие пред Армения.

Изявленията на Анкара, че подновяваните връзки с Ереван изобщо няма да се отразят на турската позиция спрямо конфликта в Нагорни Карабах и напротив, дори ще привлекат вниманието на световната общност към проблема, явно са били слаба утеха за официален Баку. Нищо че преди месец външният министър на Турция Ахмет Давутоглу дори заяви, че трайно примирие в Кавказ ще е възможно, само след като бъдат освободени окупираните азербайджански земи. При все това, практически веднага след подписването на протоколите за установяване на дипломатически отношения Алиев заяви, че Азербайджан вече няма да продава на турците газ на преференциални цени.

Колкото до Армения, според Алиев Азербайджан прави отстъпка, като участва в преговорите за мирно решаване на карабахския конфликт вече от 15 години и повече дори. На церемония в петък при откриването на ново селище за преселници по принуда край село Вейсли в Геранбойски район азербайджанският лидер заяви: „От 15 години насам войната просто временно е спряла. На среща с бежанци в Баку неотдавна припомних, че през 1992 г. бе създадена Минската група. Международната общност изрази позиция по въпроса и това бе позитивен факт. Минската група бе създадена, за да бъдат освободени от окупация нашите земи. Създадена бе с тази цел. А не за да може на наша изконна земя – в Нагорни Карабах, да бъде създадена втора арменска държава“.

Същевременно Алиев заподозря Съвета за сигурност, че упражнява твърде слабо влияние върху Ереван. „В света няма никаква друга структура, по-висша от Съвета за сигурност. Но щом решенията му не се изпълняват, значи или неговото влияние е слабо, или нормите на международното право изобщо не действат. И ако е така, всеки трябва да знае какво да прави. Щом международното право не действа, ние също трябва да си знаем работата“, каза президентът на Азербайджан.

Фактически Алиев заплаши Ереван с нова война. „След няколко дни за пореден път ще имам среща с президента на Армения. Отиваме на нея със собствена програма. Очаква се тази среща да изиграе решаваща роля в процеса на преговорите, защото през годината имаше няколко срещи, но без никакъв резултат. Ако и тази остане безрезултатна, нашите надежди, възлагани на преговорите, ще бъдат изчерпани. Изчерпи ли се обаче надеждата, която свързваме с преговорите, няма да имаме друг път пред себе си. Трябва да сме готови и за това“, отбеляза Алиев, цитиран от Day.az.
Алиев неведнъж е подчертавал, че азербайджанската армия е най-силната в региона и разполага с най-мощния военен потенциал. Заявявал е също, че нарастващата роля на Азербайджан в региона и в света никога не ще позволи на Армения да излезе от днешната й изолация.

Ще припомним, че според бившия американски съпредседател на Минската група на ОССЕ Матю Брайза, президентите на Армения и на Азербайджан са близо до подписването на базово споразумение за уреждане на карабахския конфликт. Позицията на групата е категорична – Армения трябва да се изтегли от седемте района извън Нагорни Карабах, каза той. „Останалите въпроси, включително въпросът за статута на Карабах, ще бъдат решени на следващи етапи, както се посочва в декларацията на тримата президенти – на Русия, САЩ и на Франция, и както предвиждат мадридските принципи“, заяви дипломатът. Сиреч колкото и предизвикателно да се държи азербайджанският лидер, все пак има надежда войната да бъде избегната. Съпредседателите на Минската група, представляващи Русия, Франция и САЩ, се споразумяха да започнат подготовка за поредната среща между държавните глави на Армения и на Азербайджан.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.