Ще стане ли Унгария „най-щастливата казарма на Газпром“?
Мегън Стак
В Будапеща има музей, наречен Къщата на терора. Върху металния му навес е издълбана думата „терор“ и когато слънцето грее високо в небето, хората отдолу стъпват по терор и преминават през терор, защото сянката от думата първо пада върху стената, преди да се премести на земята. Двадесет години след като рухването на Берлинската стена сигнализира края на съветското господство над Унгария, призраците на Русия бродят из неукрепналата политическа система, а нейните петролни и газови „мускули“ стряскат унгарското правителство. Русия днес съществува като източник на безпокойство. За новото поколение тя е нещо абстрактно. За някои обаче тя е примамлива възможност. Разпадането на съветската империя освободи Унгария и тя получи възможност да се присъедини към НАТО и ЕС и заедно с други страни от региона се превърна в източната граница на обединена Европа.
Докато Русия става все по-напориста, опирайки се на запасите си от петрол и природен газ, някои нейни бивши сателити останаха враждебно настроени и наплашени, докато други избраха по-голямо сътрудничество с Москва. Действията на Унгария не са еднозначни. Деловите и политическите среди са обхванати от смесени чувства – ту внимателно пристъпват напред, ту внезапно се чувстват уязвими и се дръпват назад. Москва така и така я има и трябва да се определи някакво отношение към нея. Освен това Русия е богата, а мнозина унгарци са недоволни и разочаровани, че членството в ЕС не им донесе забогатяване.
Остава обаче проблемът с миналото в една страна, където съветски танкове смазаха в кръв въстанието от 1956 г. – параноята се запази, но тегне и общо чувство на неловкост, когато хората се замислят твърде много за последвалите десетилетия на мълчаливо съглашателство. „Всичко е размито и замъглено. Миналото е окачествено като лошо, но никога не се подлага на обществено обсъждане. Хората не искат да се изправят пред спомена от последните 40 години и дребните компромиси, които са правили с властите. В Унгария след 1989 г. Унгария се старае да забрави Русия“, казва Гергей Ромшич от Унгарския институт за международни отношения.
Като прекрачите прага на Къщата на Терора, се изправяте пред звезда и кръст със стреловидни краища. Това е знакът на пронацистката партия, която е дошла на власт през 40-те години. Тези два символа извикват в паметта историята на сградата, където се е помещавала Партията на кръстосаните стрели и която впоследствие бива взета от комунистите и превърната в щаб на тайната полиция. Това е и нещо, което вбесява много руснаци – смесването на съветската и фашистката окупация. Като влезете малко по-навътре виждате телевизор, който излъчва непрекъснато едни и същи образи. „Шестнадесет- или осемнадесетгодишни деца, които мислеха по-различно, бяха пращани на палача. Това беше техният социализъм“, плаче мъж на черно-белия екран.
Тук историческият музей се среща със съвременната политика. Критици казват, че музеят е бил отворен като политически ход от страна на консервативната партия. Социалистите, които смятат, че музеят е бил създаден, за да се подкопае обществената подкрепа за тях, посочват, че експонатите са подбрани така, че да подчертават и осъждат бруталността на съветската репресия. Директорката на музея отхвърли оплакванията. Тя посочи, че в Будапеща вече има посветен на Холокоста център, но пък липсва обсъждане на десетилетията социализъм. „Този музей породи голяма дискусия за миналото, което е добре. Водиха се много разгорещени обсъждания“, каза Мария Шмид.
Шмид е бивш съветник на Виктор Орбан, лидера на най-влиятелната унгарска консервативна партия – Фидес. На младини Орбан наелектризира страната по време на силно символичното повторно погребение през 1989 г. на тленните останки на бившия премиер Имре Наги, който се противопостави на СССР през 1956 г. и бе екзекутиран. В деня, когато Наги бе отново погребан, Орбан привлече цялото внимание с дързък призив към Съветския съюз да напусне страната. Впоследствие той стана премиер от 1998 до 2002 г. „Това беше много смело постъпка и хората бяха ужасени. С това единствено изпълнение Орбан раздели страната на две“, каза Тибор Дешефи, директор на близкия до социалистите анализаторски център „Демос“ в Будапеща.
Днес Орбан проповядва, че Унгария не трябва да допусне да се превърне в „най-щастливата казарма на Газпром“. Той има предвид често повтаряната фраза, че Унгария с относително свободната си версия на социализъм е била най-щастливата казарма в Съветския блок. Ето как Русия е възприемана през призмата на вътрешната политика, използвана като сопа между озовалите се в опозиция консерватори и левите, които са на власт, но се оказаха блокирани.
Иван Бойцов изпитва носталгия по онази Унгария, която е открил през 1978 г., когато кръстосвал страната като студент от Санктпетербургския държавен университет. Сега той е администратор в Руския културен център в Будапеща, работи за насърчаване на изучаването на руския език и култура и се опитва да коригира дълбоко изкривените според него представи. „Ако има новина за Русия по телевизията, тя ще е за руския експанзионизъм. Не мога да се сетя за отразяване на руски постижения в науката или спорта“, каза той.
Преподаването на руски в училище беше задължително по време на съветската окупация, но след падането на Берлинската стена изчезна и бе заменено с изучаване на немски, френски и най-вече английски. Днес, мотивиран от любопитство и амбиция, интересът към изучаването на руски се връща бавно, училище по училище. Съживяването на интереса става въпреки яростните опити на училищните администрации да припомнят старото време, казва Бойцов. „Учениците и родителите искат, но училищните ръководства правят това невъзможно. Казват, че за учениците няма никаква полза да учат руски“, допълва той. Въпреки това стотици ученици се записват на курсове по руски. Почти всички обмислят да правят бизнес с Русия , привлечени от разказите за забогатяване.
Унгарците, които се опасяват от възраждане на руското влияние, виждат завръщането на източната сила не с танкове, а с бизнес сделки, при това често съмнителни. „Русия е заплаха за преките си съседи, независимо дали те виждат това или не. Петролът и газът са оръжие и те го използват“, каза Ищван Джармати, който дълго време е бил посланик и председател на Международния център за демократичен преход в Будапеща.
Тази година непрозрачна и тясно свързана с Кремъл руска енергийна фирма купи 20 процента дялово участие в унгарската компания за петрол и газ МОЛ. Националният авиопревозвач Малев пък попадна под управлението на руската национална самолетна компания Аерофлот. Това може да се разглежда по два начина: Русия е богата страна, пълна с хора, които търсят възможности за инвестиране в близките пазари, или Русия е зловеща сила, която хвърля пари в стремежа си да възвърне влиянието си в бившия съветски блок.
Някои страни агресивно блокират руските инвеститори. Унгария обаче се опитва да играе по-балансирано. В една разделена от газовите войни Европа Унгария одобрява както „Южен поток“, подкрепяния от руския премиер Владимир Путин газопровод, който да доставя руски газ на Европа през Балтийско море, така и конкурентния „Набуко“, подкрепян от САЩ, който да пренася газ от Централна Азия за Европа през Турция, заобикаляйки Русия. Идеята е да стои по средата, да спечели време, да се опита да извлече полза. „Хубаво е да имаме Русия за съюзник, но е хубаво и тя да е далеч. Ако сте малка страна, така трябва да разсъждавате“, смята политологът Золтан Кисели от Будапеща.
По БТА