Нов договор Русия – ЕС? Изчакайте, моля
РИА Новости
Русия не губи надежда все пак да сключи с ЕС ново споразумение за партньорство и сътрудничество, което да замени стария договор, който напълно заслужава да го наречем многострадален. Подписан още през 1994 г., той влезе в сила през 1997, после бе продължаван през 2007 и 2008 г., след като Полша – членка на ЕС, наложи вето върху преговорите за нов договор между Русия и Евросъюза.
Руската страна очевидно се надява, че с новата ръководна структура на ЕС вече ще е невъзможно или поне по-трудно отпреди някой да блокира преговорния процес. Надеждите й вероятно са свързани с предвидената в Лисабонския договор нова схема за вземане на решения в Европейския съвет (в този орган заседават представители на изпълнителната власт от страните в ЕС и той не бива да се бърка със Съвета на Европа – една слабо ефективна правозащитна организация, включваща почти всички бивши съветски републики, сред които и Русия).
Решенията на въпросния Европейски съвет ще бъдат приемани с гласовете на 55 на сто от държавите членки, представляващи 65 на сто от населението на съюза. При това страните, желаещи да сътрудничат с Русия, са главно големи западноевропейски държави с многобройно население (Германия, Италия, Франция), а срещу федерацията са настроени вредоносни новородени джуджета като Естония и Латвия. Това поражда сякаш надежди за напредък по пътя към ново споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) между Русия и ЕС.
Страхувам се, уви, че не е писано те да се сбъднат, ако изобщо има такива надежди. Първо, гореописаната нова схема за приемане на решения в ЕС ще смени днешната едва през 2014 г. Дотогава господата Качински, Илвес и други ще има да късат нервите и да тровят живота на своите колеги от Москва, а и от другите големи европейски столици. Второ, новият договор, дори ако бъде подписан, ще трябва и да се ратифицира от парламентите на всичките 27 държави в ЕС.
Лесно е да си представим какви заграждения ще вдигнат на пътя му примерно литовските депутати, изпратили наскоро на Москва сметка от стотици милиарди долари за щети от съветската „окупация“. Не е трудно да си представим и къде ще прати тоя договор Москва, ако наши „доброжелатели“ измежду бившите ни съюзници го украсят със собствени добавки и допълнения, например: „Влиза в сила, след като бъдат платени обезщетения на жертвите на съветския режим“. Всеки, който познава полския, латвийския или естонския парламент, ще ви увери без сянка от съмнение, че подобни поправчици ще има, и то в големи количества.
Ако се надяваме, че новият „президент“ на ЕС Херман ван Ромпуй или новата шефка на евросъюзната дипломация Катрин Аштън ще успеят да притиснат опърничавите нови членки на общността, тая надежда също едва ли е основателна. Ван Ромпой няма да е президент на европейската „супердържава“, а председател на споменатия Европейски съвет, тъй че силно ще зависи от мненията на правителствата в страните, представени в Съвета. Функцията на Ван Ромпуй не е да издава заповеди на тези правителства (камо ли на парламентите!), а да съгласува техните интереси, да урежда противоречията, да постига съгласие по основните въпроси. И той ще председателства единствено срещите на върха на Европейския съвет.
За да се избегнат „злоупотребите“ дори с тия доста скромни пълномощия, европейските грандове умишлено избраха за „президент“ и „външен министър“ безлични хора – слабоизвестните Ван Ромпуй и Аштън, а не харизматичния Блеър или бившия лидер на италианската левица Масимо д’Алема. Със самия факт, че са избрани, новите уж първи лица в Евросъюза веднага бяха турени на мястото им – твърде скромно при това. А шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу неслучайно подчерта, че според него Ван Ромпуй не бива да бъде наричан президент, след като поеме поста си на 1 декември. Сега ще вземат да се скарат, знае ли човек.
Преговорите с Русия за ново СПС, изглежда, ще бъдат водени пак от Гунар Виганд, директора по въпросите за Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия в Генералната дирекция по външните отношения на Европейската комисия. Апаратът му впрочем най-вероятно ще се влее в общия дипломатически орган на ЕС, който ще бъде оглавен от Аштън. Първа цигулка в политиката на този орган ще свири обаче Европейският съвет (тоест правителствата на държавите от ЕС); ще бъде запазена отчасти и ролята на Европейската комисия.
Истински напредък в преговорите за СПС ще може да има тогава, когато европейските чиновници променят мнението си за Русия като опасна страна и икономически конкурент, който трябва да бъде държан възможно най-далеч от „голяма Европа“. Тоест необходимо е ЕС да смени своята идеология относно Русия, а не само неколцина души по високите кресла. Нищо че сред политиците, които се оттеглят, са омразни персонажи като Хавиер Солана – хитрия и лицемерен организатор на войната в бивша Югославия. Една смяна на табелата не е проблем. Да се смени политиката обаче е много по-трудно.
–
Бел. на РИА Новости: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията.
По БТА