Украйна може да стане мост между САЩ и Русия

сп. Нешънъл интерест

Украйна отново влезе в новините, но този път заради паническата реакция на грипната епидемия, която отне живота на повече от 300 души. В много страни това би било проблем на общественото здравеопазване, но в Украйна, където политиката е поляризирана от културата и региона, епидемията е поредното извинение за междупартийни препирни. Президентът Виктор Юшченко се впусна в ожесточена словесна битка с премиера Юлия Тимошенко, някогашната му съюзница, която сега иска да го измести от поста. Президентските избори са насрочени за 17 януари и кандидатите побързаха да използват кризата за собствена политическа изгода. Юшченко обвини Тимошенко в „престъпно нехайство“, а тя пък се появи пред камерите с хирургическа маска.

Политическият цирк в Киев е порицание за дръзките амбиции, които някога американският външнополитически елит залагаше на втората по големина европейска държава. През 1997 г. Збигнев Бжежински определи Украйна като един от четирите геополитически „стълба“, чиято съдба ще реши доколко успешно САЩ ще доминират над евразийския хинтерланд. В следващото десетилетие аргументът на Бжежински спечели последователи във Вашингтон, когато администрацията на Буш положи усилия да отдалечи Украйна от Русия към членство в НАТО и ЕС. Оранжевата революция от 2004 г., по време на която прозападно настроеният Юшченко триумфира след оспорвани избори и със значителната помощ на американски неправителствени организации, отключи период на невиждано дотогава напрежение между Киев и Москва. То се прояви във войнствена реторика, ежегодни газови кризи и нервно говорене за подкрепяно от Русия сепаратистко движение на стратегическия украински Кримски полуостров.

През януари обаче много от това може да приключи. Резултатът от изборите не е ясен, но едно е сигурно: с Юшченко, чийто рейтинг е около 3 процента, е свършено. И независимо дали следващият президент ще бъде фаворитът Виктор Янукович (предпочитаният от Кремъл кандидат през 2004 г.) или хитрата прагматична Тимошенко, отношенията на Украйна с Русия вероятно няма да са толкова обтегнати. Двамата водещи кандидати са много различни – Тимошенко се харесва на гласоподавателите с националистически възгледи, които подкрепиха Оранжевата революция, а Янукович е кандидатът на рускоезичния изток и юг. По основните международни въпроси, които стоят пред Украйна, изглежда има твърд консенсус. Двамата се стремят към помиряване с Русия, членство в ЕС и конструктивни, но задължително ограничени, трансатлантически отношения.

Въпреки ролята на Бжежински през 2008 г. като съветник на тогавашния кандидат-президент Барак Обама, през първата си година начело на САЩ новият президент не гледа на Украйна като на страна с първостепенна важност. Независимо че през юли в Киев пристигна вицепрезидентът Джо Байдън, реалният ангажимент с украинското правителство е незначителен. Подкрепата за разширяването на НАТО продължава само на думи и вече не е приоритет. Членството в алианса никога не е било особено популярно в самата Украйна, а в Русия се възприема като провокация и се смята за контрапродуктивно на желания от Обама „рестарт“ в американско-руските отношения. Тогава накъде?

Бжежински е наполовина прав: Украйна е страна с първостепенно значение… за Русия.  За Русия Украйна е военноморска база, газопровод, стратегически буфер, запазен пазар, туристическа дестинация и въпрос на национална гордост. Ако целта на американската външна политика е да отблъсне Русия, то тогава Украйна би била от критично значение за подобна политика. Администрацията на Обама обаче изглежда наистина вярва, че не това е целта на САЩ и в контекста на взаимното сътрудничество с Русия американските интереси в Украйна стават по-малко очевидни.

Обама е прав да не разглежда отношенията с Русия като „танто за танто“, но Русия така или иначе ще ги гледа точно по този начин. Обама може и да не възнамерява да отстъпва Украйна на руската сфера на влияние, нито дори да признае съществуването на такава сфера, но Русия ще възприеме всяко оттегляне на Вашингтон от Киев като отстъпка. Унижението обаче си струва. Основният интерес на САЩ в Украйна е стабилността. Всеки газов конфликт между Москва и Киев причинява неприятности на американските съюзници в Европа. Война за Крим може да парализира дипломацията в целия континент. Дори политизираният отговор на грипната епидемия е потенциален риск за съседните държави, както Словакия показа наскоро, затваряйки границата си с Украйна.

В страна, където половината от населението редовно говори на руски, близо две-трети са против членството в НАТО, а огромното мнозинство отхвърля управлението на Юшченко. САЩ трябва да внимават да не бъркат прозападните политики с демократичната легитимност пред народа. Това би било повторение на драматичната грешка, която Вашингтон допусна през 90-те години на миналия век, като подкрепи презрения Борис Елцин в Русия. По отношение на Русия Вашингтон интерпретира думата „демокрация“ като победа на най-проамерикански настроения кандидат. По отношение на Украйна има възможност да се справи по-добре. През януари САЩ трябва да приемат победителя, който и да е той, и да укрепят най-позитивните последици от Оранжевата революция: по-голямата свобода на словото, по-големия достъп до украинския пазар и по-лесното пътуване. Със сигурност Украйна, чиято икономика се сви с повече от една трета през изминалата година, може да се възползва от някои бизнес възможности.

По същия начин подкрепата за евентуалното членство в ЕС се свежда до търговския интерес, който привлича украинците и не заплашва толкова много Русия. И все пак в обозримото бъдеще Вашингтон трябва тихичко да се откаже от целта си да вкара Украйна в НАТО, план, който гарантирано ще доведе до конфликт с Русия и до политическа парализа в самата Украйна. По-ограничените форми на сътрудничество като новосъздадената обща полско-латвийско-украинска военна бригада ще позволят на Вашингтон и неговите съюзници да поддържат военно сътрудничество с Киев, без да безпокоят Москва директно.

Накрая, политиците трябва да си спомнят, че растежът на украинския брутен вътрешен продукт от 1991 г. се движи изключително близо до този на Русия, падайки и покачвайки се спрямо него почти всяка година. Независимо дали Украйна официално е част от руската сфера на влияние или не, тя е неразчленима от по-голямата си съседка и всяка реалистична американска политика трябва да вземе това предвид. Ако американско-руските отношения са обречени да бъдат враждебни, то Украйна може наистина да бъде стълб, но в контекста на „рестарта“ е по-добре тя да служи като мост.

*Дейвид Плоц е докторант в Чикагския университет и стажант в центъра „Никсън“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.