Кой казва, че при Тато здравеопазването било по-добре?

У нас много обичат да се оплакват, че е лошо здравеопазването, а колко хубаво било едно време при социализма.

Така ли е наистина?

Който е ходил в болница по времето на Тато, не може да не помни неремонтираните сгради, очукани врати, скромни кабинети и операционни с оскъдна стара техника. Тогава добре беше обзаведена и добре изглеждаше само Правителствена болница. Сега, ако идеш в болница в София – „Пирогов“, „Исул“, Военна и др., обзавеждането прави впечатление, в сравнение с преди – врати, дограма, коридори, кабинети. И нова техника. При соца болниците бяха трагични.
Много болници и сега са бедни и се оплакват, но някои са направо за закриване. А как беше при соц-а? Тогава нямаше елементарни медикаменти, лекарства, хирургически конци дори, като се изключи специалното снабдяване на Правителствена болница, където имаше всичко. Хората си доставяха лекарства с връзки, дори като лежаха в болница. Или им носеха от чужбина. Никой не можеше да се лекува на Запад, освен висшата номенклатура.

Но това не е най-важното – никой не знае колко бяха лекарските грешки и колко хора са умрели ей така, поради липса на една или друга техника. Тогава такива случаи не се описваха по вестниците.

Преди няколко дни зам.-министърът на здравеопазването д-р Валери Митрев каза в интервю: „Лекари извършват операции, за които не са подготвени, и това често довежда до грешки“. Самият той е бил лекар в „Пирогов“. И се осмелява да каже една болезнена истина, която досега не беше афиширана. А как беше при соц-а? Никой не знае.

Нищо не се съобщаваше, всичко се потулваше. Лекари си спомнят случай по времето на Тато, когато на пациент извадили здравия бъбрек, вместо болния и го уморили. Такива куриози има не един. Никой никъде не е писал тогава. Сега, ако умре пациент поради лекарска грешка, най-малкото роднините ще вдигнат шум в медиите. Дали винаги са прави в такива случаи, не е сигурно. Но поне се чува какво става.

И се оказва, че сега министерството, заедно със съсловни организации, е започнало да изготвя т. нар. професионални паспорти (наричани на Запад сървис микс паспорти) за кардиолози, хирурзи и анестезиолози. В тях се съдържа информация какви и колко операции е извършвал всеки специалист. Лекарят трябва да е квалифициран и преквалифициран, за да може да извършва определени медицински услуги, тъй като иначе подлага на риск здравето и живота на пациентите. И това нещо се въвежда в изостанала България чак сега. Нещо, което е стандарт в медицината в цивилизования свят.